До седмица НЗОК трябва да приеме бюджетите на болниците

Тенденцията от последните години болниците да имат надлимитна дейност или разходи за лечение на пациенти, надвишаващи месечните им бюджети, засега няма изглед да бъде прекъсната при настоящата законодателна рамка. Мерките, предприети от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) включват промяна на методиката за заплащане на тази дейност и предложения за завишаване на контрола по един или друг начин. Това стана ясно на заседанието на парламентарната здравна комисия, на което присъстваха министърът на здравеопазването Таня Андреева и ръководството на касата.

Румяна Тодорова, управител на НЗОК, заяви, че 1,375 млрд. лв. са средствата, които ще се разпределят за болнична помощ при 1,213 млрд. лв. през миналата година. 

Тя посочи трите пера, заради които касата отчита сериозен преразход - лекарствени продукти за домашно лечение - 35% изпълнение, онколекарства - 34% и болнична помощ – 32%.

Шефът на касата съобщи, че следващата седмица Надзорният съвет ще приеме бюджетите на болниците и методиката за разплащане на надлимитните дейности. 

Тодорова допълни, че в системата навлизат нови дейности и болници, заради които се намаляват прогнозните бюджети на досегашните лечебни заведения, въпреки че за новите дейности е заделен бюджет от 12 млн. лв.

Управителят на касата припомни, че от 11 нови болници с лиценз засега 9 са сключили договори с НЗОК.
През януари декемврийската дейност за болнична помощ е 138 млн. лв., през февруари касовото изпълнение – лимит за януари и надлимитната дейност за декември е 153 млн. лв., отчете още шефът на касата. Растат хоспитализациите на болни и родилки, които не са осигурени, посочи като тенденция Тодорова.

Д-р Бойко Пенков, председател на Надзорния съвет на касата и зам.-министър на здравеопазването, заяви, че системата трябва да бъде дисциплинирана, а касата да плаща за качествени услуги на болници, които „не лъжат и не мамят”. Ние продължаваме да плащаме за некачествени болнични услуги – един и същи човек се хоспитализира 8 пъти в едно и също отделение, което показвало некачествена работа. При такива случаи договорът с болницата трябвало да бъде прекратяван. 43 болници формират 70% от бюджета на касата, заяви д-р Пенков.

Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов му отговори, че многократното приемане на хронично болни се налага, защото не са заделени средства за хосписи.  Той определи заседанието на комисията като политическо.

Д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на НЗОК, посочи като проблем на системата увеличаването на лечебните заведения, с което се увеличават исканията към бюджета на НЗОК, при един и същ ресурс. Лицензирането на нови болници не трябва да продължава, след като е гласуван бюджетът на касата, предлага Кокалов. Той обаче се усъмни, че касата може да определи обективни критерии за качество.

Резервът на НЗОК е 136 млн. лв. и не сме пред фалит, заяви той и прогнозира дефицит от 150 млн. лв. в края на годината. Според д-р Райчинов обаче дефицитът ще е около 200 – 250 млн. лв.

Здравният министър Таня Андреева посочи, че са подготвени промени в три закона - за здравното осигуряване, за лечебните заведения и за лекарствените продукти в хуманната медицина. Днес изтича крайния срок за обсъждането на проектите.

Част от промените са свързани с прецизиране при издаването на нови разрешителни за дейност и работата по Национална здравна карта, в която ще бъде описана по региони необходимостта от брой легла и специалисти. Въвежда се регламент, по който министърът на здравеопазването ще издава разрешително за нова болница, съобразявайки се с Националната здравна карта. Според министъра промените ще се отразят положително на системата и ще подобрят контрола.

Андреева отчете, че трендът на хоспитализациите от 2002 – 2012 показва, че те растат всяка година средно с 200 000, без да се увеличава населението. Тъй като заболеваемостта не е повишена, очевидно се използват механизми за финансиране на дейност по клиничните пътеки, каза министърът.

Тя съобщи, че пътеките ще бъдат актуализирани, тъй като има процедури, които трябва да отпаднат или да се добавят, освен това ще има и промени и в позитивния списък.

Председателят на здравната комисия Нигяр Джфер изтъкна, че проблемите с финансирането трябва да се решат с увеличаване приходната част и като намалява броят на неосигурените. Според нея част от проблемите на системата може да се решат с въвеждането на електронното здравеопазване.

Румяна Тодорова съобщи, че се обмисля личната карта да може да се използва като електронен идентификатор на пациента.