МФ препоръча да се забавят промените в Закона за кредититe

Финансовото министерство препоръча на народните представители да забавят проекта, с който се променя Законът за потребителския кредит (ЗПК). Днес парламентарната икономическа комисия обсъди промените, с които се регулират ипотечните кредити.

Пред комисията зам.-финансовият министър Людмила Елкова припомни, че съвсем наскоро ЕК прие директива за ипотечните кредити, която скоро ще бъде официално публикувана. Съответно България трябва да я въведе до две години в своето законодателство.

"В предложения проект за промяна на ЗПК понятията за жилищни и ипотечни кредити нямат нищо общо с това, което е дефинирала ЕК. Затова може да се изчака с промените до официалното публикуване на директивата, за да не въвеждаме определения, които ще отменим след година", препоръча Елкова.

Проектът мина обаче на първо гласуване в комисията.

Депутатът Румен Гечев, който е един от вносителите, представи основните промени, като ги определи като "по-пазарно и европейско законодателство".

ЗПК ще обхваща и кредити под 400 лв. Таксите трябва да покриват административните разходи на банките и се забранява финансовите институции да събират такси за одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. Освен това кредиторът не може да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.

При ипотечните жилищни кредити кредиторът да няма право на неустойка при предсрочно погасяване, когато заемът е погасен след изтичане на 1 година от усвояването му. Референтният лихвен процент ще бъде пазарно определян индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR или комбинация от тях или други индикатори, публикувани от БНБ и НСИ – например инфлацията или безработицата, по желание на банката.

Банките трябва да предоставят две възможности за избор при сключването на жилищен ипотечен кредит: договор, при който при принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло до размера на обезпечението, или пък кредитополучателят да отговаря с цялото си имущество.

Васил Кендов, председател на Асоциацията на банковите клиенти, предложи законът да обхваща и потребителските кредити срещу ипотека, а не само жилищните кредити срещу ипотека.

Той възрази срещу отпадането на задължението банките да информират клиентите си писмено при промени в лихвите, тъй като не всички техни клиенти ползват интернет. Човек ще трябва да рови ежедневно по сайтовете, за да следи данните, посочи той.

Според него отпадането на таксите за предсрочно погасяване няма да има очаквания ефект. „При потребителскките кредити таксите за предсрочно погасяване бяха отменени, но таксите за управление на заемите се повишиха от 1 – 1,5% до 2,5 – 3%. Същото може да се получи и с ипотечните кредити“, каза той. 

Кендов се съгласи с предложението и бързите кредити да се регулират от закона. Той обаче поиска да се приеме закон за фалит на физическите лица.

Димитър Вичев от Съюза на пострадалите от банки и финансови институции „Закрила“ заяви, че десетки хиляди български граждани са заплашени да изгубят имотите и живота си.

„При частните съдебни изпълнители са заведени над 1 млн. изпълнителни дела, при обща стойност на исковете за над 17 млрд. лв.“, каза той.

Според него „има обръчи от фирми около банки и частни съдебни изпълнители, които купуват на безценица апетитни имоти“, като имало случаи на измами в огромни мащаби.

Организацията иска мораториум върху всички изпълнителни дела в България, както и специална комисия в НС за отношенията банки – граждани – съдебни изпълнители. Настояват още правосъдното министерство и ДАНС да проверят работата на частните съдебни изпълнители, законът за дейността им да се отмени, да се приеме закон за фалитите на физическите лица и да се създаде ефективен регулаторен орган извън БНБ за работата на банките.

Вичев предложи промените в ЗПК да важат и за договорите, сключени по старите правила. Румен Гечев обаче му отговори, че това е противоконституционно.

Георги Атанасов от Български финансов форум заяви, че определението за референтен лихвен процент е несполучливо, защото разпоредбите ще са неясни за средния потребител. Неправителствената организация предлага НС да заработи по закон за финансовия омбудсман и по закон за фалита на физическите лица.

Румен Гечев отговори на неправителствения сектор, че е дал достатъчно добро определение на референтния лихвен процент. Той каза още, че лихвата няма да се променя от банката всеки ден, за България е логично това да става на тримесечие, тъй като имаме фиксиран валутен курс. „Човек би трябвало да се интересува какво става с неговите кредити и веднъж месечно да си следи лихвата. Ако не иска да го прави, това е негов проблем“, заяви депутатът.

Той одобри предложението за финансов омбудсман, но уточни, че няма как да се гледат „наведнъж пет закона“.

Димитър Костов, подуправител на БНБ, призова да се търси устойчив баланс между интересите на кредитополучателите и на вложителите, които са по-голямата група. Някои организации предлагат идеи, които могат да взривят икономическата и банковата стабилност на страната, отбеляза Костов.

От Асоциацията на банките в България също призоваха да се търси баланс. Според организацията някои промени не покриват поставените в проекта цели.

По време на дискусията Румен Гечев попита защо лихвите в България са два пъти по-високи от стойностите в други страни. Според него промените ще накарат банките да работят по-добре. България не трябва и не може да бъде изключение за законодателството при формирането на лихвите, тъй като този въпрос и уреден в другите европейски страни, заяви депутатът.