Подготвя се законопроект за частните фалити

Отношенията „банки - потребители“

Банките, търговските вериги, мобилните оператори са сред монополите, които „властват“ над живота на хората, коментира председателят на комисията за взаимодействие с гражданите Мая Манолова, обяснявайки нуждата от регулация на действията. Нейно беше предложението за законодателство в областта на личния фалит.

В банковия сектор няма монопол, защото има сериозно развит пазар и стабилни институции, коментира от своя страна Йордан Цонев. Той обаче посочи, че има нужда от регулации и посочи някои от сферите – бързите кредити и отпускането на кредити като цяло. След проведени срещи проблематиката в банковата сфера е очертана. На този етап ще бъдат дискутирани кредите за физическите лица.

„На първо място това е лихвеният процент и как се определя той“, обясни Цонев и допълни, че тук има сериозни проблеми и неясноти как се определят т. нар. „плаващи компоненти“ на лихвите. Останалите проблемни сфери са таксите на банките при отпускане на кредити, условията на договорите и промяната им, както и как се отпускат ипотечните кредити.

Плаващите компоненти ще станат по-пазарни, коментира и депутатът от „Коалиция за България“ Румен Гечев. Според него в нито една друга европейска държава компонентът на лихвата не се определя от самите банки, каквото е правилото при нас.

Сега банките ще трябва да използват един от индексите LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR и ще изберат сами кой от тях за определяне на цената на отпусканите кредити, допълни Гечев.

С промените целим възстановяване на равновесието между банките и техните клиенти, коментира депутатът. На дискусията в Народното събрание обаче не присъстваха представители на банковия сектор.

Гечев посочи и някои действия за кредитополучателите, изпаднали в затруднения, в другите европейски държави. В Дания например се предоставят безплатни общински жилища за изгубилите своите ипотекирани имоти, но България ситуацията е такава, че не можем да си позволим такива широки социални програми, допълни още депутатът.

За бързите кредити има различни решения в ЕС, заяви още Румен Гечев. В много държави има таван на лихвата, определян по обективни критерии. Депутатът призна, че бързите кредити от нефинансова институция се ползват от потребители, които не са получили заем от банка, тъй като нямат добра кредитна история.

У нас има 169 фирми за бързи кредити, които са раздали към 2 млрд. лева, а средният лихвен процент е 200 на сто за година, съобщи Кирил Добрев от БСП. Той посочи, че тези пари се взимат „от нужда“ - за лечение, за текущи разходи и заяви, че фирмите „издевателстват“ върху хората.

Добрев посочи още, че компаниите са раздали суми, далеч надвишаващи регистрирания си капитал, така че не е ясно откъде се набира капитал. Институциите, които отпускат „бързи кредити“ не се регулират от БНБ, но пък имат право да качват имена клиентите в черния списък на некоректните платци, воден от банката.

Представителите на неправителствените организации посочиха, че 400 млн. лева годишно нерагламентирано се взимат от страна на банките от кредитополучателите. „Това са 400 млн. лева, отнети като покупателна способност от бизнеса и физическите лица, които не влизат в бюджета“, обясни Любомир Христов. Той посочи, че има законодателна „дупка“ и липсва регулатор на отношенията между потребителите и банките.

Христов представи няколко мерки от името на граждански организации, сред които Институтът на дипломираните финансови консултант и „Активни потребители“. Една от тях е по отношение на лихвата и т.нар. референтен процент, или плаващата компонента, за който световната практика показва, че е външно за банката решение и предложението е и у нас това да бъде така.

Таксата за предсрочно погасяване на кредитите е начин за препятстване на конкуренцията между банките, обясни още икономистът. Предложението в случая е да има наказателна такса, но само за първите 12 месеца от отпускане на кредита.