Подготвя се законопроект за частните фалити

Финансов омбудсман, отдел за финансови спорове в Комисията за защита на потребителите и законодателство за личен фалит, бяха посочени като част от решенията на проблемите при отношенията между банките и потребителите по време на дискусия в Народното събрание. 

Представителите на граждански организации обясниха, че трябва специален орган, който да следи за решението на финансови спорове, тъй като Комисията за защита на потребителите няма необходимия капацитет – човешки и времеви, за справяне с проблема. От „Активни потребители“ посочиха, че няма как формата да бъде помирение, каквито комисии има в КЗП, а трябва да бъде арбитражна и тази възможност да е вписана в договорите за отпускане на кредити. 

От самата комисия посочиха, че действат спрямо своите правомощия. Зам. – председателят на КЗП Иван Бъчваров припомни за проверката на общите условия на банковите договори, изготвена от организацията в края на миналата година. Откритите нарушения бяха отстранени от банките, обясни той. В залата обаче беше посочено, че КЗП отказва да сподели публично информацията за нарушенията и затова се води дело във Върховния административен съд.

От „Другата България“, които участваха в дискусията, подкрепиха идеята за частен фалит. Те ще представят в парламента своето предложение в тази насока, готвено съвместно с големи банки у нас, обясни Божидар Томалевски от организацията.

От сдружението „Равни пред закона“ пък предложиха създаването на монетарни съвети към БНБ, в които да участват банкери. На тях ще бъде обсъждано паричното предлагане и лихвите на банките.

За намаляване на лошите кредити икономистът Минчо Христов предложи да бъде върната наказателната отговорност за банкерите, отпуснали необезпечени кредити. Той направи още няколко предложения за гарантиране на влоговете на гражданите.

Според него има пропуски като например, че по закон Фондът за гарантиране на влоговете започва изплащането на суми при фалит на банка, но не посочва краен срок за това, т.е действието може да се проточи. Освен това по закон валутните влогове на гражданите се връщат в левове съобразно курса в първия ден, от който започва изплащането на влоговете на фалирали банкови институции. 

Проблемът с частните съдебни изпълнители

В първите коментари от страна на „Коалиция за България“ като сериозен проблем е сочена оценката на ипотекирани жилища. Предложението е в законодателството да залегне възможността за обжалване на оценката на съдебни изпълнители.

Това предложение беше посрещнато негативно от Камарата на частните съдебни изпълнители. Според организацията кризата намалява цената на имотите, а не оценките са занижени.

„Гответе се за намаляване на таксите“, обърна се председателят на бюджетната комисия Цонев към представителите на частните съдебни изпълнители, но без да даде повече подробности. Граждани посочиха и конкретен пример за просрочено задължение от 49 лева е била наложена такса в размер на 400 лева за съдебния изпълнител.

От гражданските организации, присъстващи в залата, поискаха още и контрол върху работата на частните съдебни изпълнители, макар те да действат съобразно съдебни нареждания. Гражданите искат и задължителна възможност за обжалване на всяко едно действие на тези изпълнители, не само оценката, която поставят на имота.

Поискано беше и да има стандарт за несеквестируемост на имотите и да има отлагане на изпълнението на отнемането на ипотекирано единствено жилище.

Според Валентина Иванова от Българския финансов форум, умишлено не се прилагат бланки за възражение, заедно с призовките, които съдебните изпълнители връчват. Хората не знаят правата си и тази възможност в законодателството не се прилага. Иванова беше категорична още, че оценката на жилищата не се определя съобразно реалностите на пазара.