Ще донесе ли повече прозрачност законът за офшорките?

С 97 гласа "за" -  от парламентарните групи на ДПС, БСП и "Атака", депутатите приеха на първо четене проекта на Закон за  икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

15 депутати от ГЕРБ се въздържаха при това гласуване, а един от групата се обяви против. Бившите управляващи смятат, че текстовете са за "замитане на следите" и по тази причина не подкрепиха на първо четене законопроекта. 

Проектът, добил популярност като "закона за офшорките", беше внесен от Йордан Цонев и Делян Пеевски. Текстовете бяха представени от Цонев, тъй като Делян Пеевски не приъства в залата. Йордан Цонев уточни в своето изложение, че ще има промени между първо и второ четене и една от тях ще бъде изискване за изготвен регистър на собствениците на компании, регистрирани в офшорните зони. 

Повече прозрачност в икономиката

Законът за офшорните фирми ще изясни собствеността на компаниите, които инвестират в България, коментира депутатът от „Коалиция за България“ Румен Гечев. Според него този закон ще се отрази благоприятно на механизма на обществените поръчки, тъй като ще осветли собствеността на фирмите, които инвестират в българската икономика. Ще бъде ограничено и прането на пари, смята още той.

Негативните ефекти от текстовете, сред които прогнозираният отлив на инвестиции, пък ще бъдат преодолени чрез изключенията, предвидени в закона, а именно за фирми, чиято собственост е ясна – т.е търгувани на финансови пазари в ЕС.

Депутатът посочи още, че компании, регистрирани в офшорни зони, са играли важна роля при приватизацията на българската икономика. В момента 60% от чуждите инвестиции идват от фирми, регистрирани в офшорни зони.

Според посочените данни през 90-те години Кипър е била основен инвеститор у нас. Преди влизането на страната в ЕС (още през 2004 година – бел. ред) компании от Кипър са инвестирали у нас 2,2 млрд. евро, посочи Гечев. По негови данни за същия период инвестициите от Люксембург са били 1,6 млрд. евро, от Швейцария – 1,2 млрд. евро, а от Британските Вирджински острови – около 1 млрд. евро.

„От скромната страна Белиз инвестициите у нас са към 115 млн. евро“, допълни още Гечев и направи съпоставка, че в същото време инвестициите от Китай у нас са едва 78 млн. долара.

Той се обяви още и за по-строги санкции за офшорни фирми, които подават декларации с невярно съдържание. Според предложенията на вносителите Йордан Цонев и Делян Пеевски при първо нарушение санкцията трябва да бъде между 10 и 50 хил. лева.

Румен Гечев обаче предложи тази сума да бъде най-малко 300 хил. лева. Той коментира още, че при второ нарушение може да се обмисли и пълна забрана за извършване на икономическа дейност в страната, но за да не бъде толкова крайно наказанието, глобата трябва да бъде 1 млн. лева.

Депутатът посочи и статистически данни, според които загубите от неплатени данъци заради регистрирани в офшорни зони дружества възлизат на 32 трилиона долара, или 40% от глобалния брутен вътрешен продукт. ЕС губи около 2,5% от европейския БВП в офшорни зони.

Само за страни като Германия и Франция загубите са в размер на съответно 550 млрд. евро и 300 млрд. евро.

Замитане на следите

От ГЕРБ обаче не смятат, че закона ще постигне заложените цели. В закона има „вратички“, които позволяват офшорни дружества спокойно да преодолеят забраните, обясни от трибуната на Народното събрание депутатът Емил Радев.

Той посочи за пример чл. 4, т.3 от проекта, според която ограниченията не важат, ако е собственост на фирма на местен гражданин, чиято собственост е ясна. Радев коментира, че е възможно да бъдат създадени нови холдингови структури, в които да се впишат и офшорки.

Депутатът коментира, че не е ясно какво ще се случи със заварените случаи по този закон и заяви, че предложеният законопроект е опит да се „заметат следите“. „Оттук нататък няма, но какво става с тези офшорни фирми през 20-те години на преход“, коментира той и попита дали текстовете са съгласувани с европейските ни партньори, визирайки, че част от фирмите са регистрирани в офшорните зони в ЕС – Кипър, Люксембург, както и в Швейцария.

Що се отнася до собствеността, Радев посочи, че законодателството и у нас, и в ЕС предвижда собственик на фирма да остане анонимен – чрез т.нар. „акции на приносител“.