ИПИ: Не актуализация на бюджета, а овладяване на разходите

Ако е преценено, че има неотложни разходи за 2013 г., които не са бюджетирани, то тогава разумните стъпки, които би следвало да предприеме МФ, са следните (по степен на разумност от гледна точка на фискалното здраве):

1/ да потърси и наложи вътрешни спестявания в администрацията. Похвално е, че министър Чобанов е помислил и в тази посока, като е възложил, според неговите думи, замразяване на разходите на министерствата с 5%. Според него, обаче, това ще доведе само до 60 млн. лева спестявания. Тук възникват няколко въпроса – първо, защо само 5%, а не примерно 10 или 15%, при положение, че идентифицираните допълнителни разходи са много по-сериозна сума?

В средата на 2009 г., когато министър Симеон Дянков също съобщи за подобна ситуация – по-малки от заложените приходи и очакван значителен дефицит – Дянков възложи 15% съкращение на разходите на министерствата. Част от тях тогава не се съобразиха и направиха по-малки (а дори и никакви в няколко министерства) съкращения, което е още един аргумент да се поиска повече, за да се получи поне някакво съкращение. Дори и в периода на висок икономически растеж и бюджетни излишъци до преди кризата в България се прилагаше правилото за 10% замразяване на разходите в първите месеци на година, докато изпълнението на бюджета покаже, че няма риск за приходите и дефицита и тези пари могат също да се похарчат. В момент, в който българската икономика продължава да стагнира и бюджетът остава на дефицит, едно такова правило за задържане на разходите би било дори още по-адекватно.

Другият въпрос е как точно са сметнати тези очаквани спестявания за 60 млн. лева. В бюджета за 2013 г. разходите на министерствата са общо 5,4 млрд. лева, т.е. дори и при 5% съкращение, то пак получаваме 270 млн. лева – в пъти повече от заявените от министъра.

Тук е и мястото да се коментира какво показва бюджетното изпълнение до май месец тази година. Това, което се вижда от данните на МФ, е че като цяло притеснения за приходите няма. Проблемът е изцяло в разходната част, където виждаме много бързо нарастване на някои разходни пера, т.е. с темпове далеч по-високи от заложените в бюджета. Така например, разходите за заплати и стипендии за първите пет месеца са се увеличили двойно по-бързо - с 8% в сравнение с планирани 4% за цялата година. Разходите за текуща издръжка са заложени да нараснат с 1% за цялата година, а само за първите пет месеца са били надути с над 7%.

2/ Да се увеличат данъци или да се потърсят други приходоизточници, за да се финансират новите разходи. При стагнираща икономика, обаче, такава мярка би могла да има отрицателен ефект върху бюджетните приходи, защото маржовете масово са свити до минимум, чувствителността на данъчните субекти е изострена и те лесно биха взели решение да преминат в сивия сектор, за да оцелеят. В този смисъл, чест прави на това правителство, че не мисли за увеличение на данъците, а дори обмисля премахването на (нискоефективния) разход в/у доходите от лихви, който до май е събрал 29 млн. лева при заложени за годината  130 млн. лева.

3/ Да се приватизира/концесионира/дава под наем държавно имущество и като цяло, да се управлява по-активно и ефективно с цел генериране на приходи, с които да се финансира дефицита в бюджета.

Всъщност за такива проекти изобщо не се говори от сегашното правителство. Липсата на планове и дори намерения в тази насока е необяснима, тъй като това е един приемлив и с ниска социална цена (сегашна и бъдеща) подход за генериране на финансиране за бюджетния дефицит. А държавни компании и други имоти, които отдавна се нуждаят от по-активно управление, има в изобилие. Между другото, трябва да се спомене, че продажбата на имоти и предаването за скрап на стари вагони се мисли като една от стъпките за оздравяване на железниците, но тези планове, дори и да се реализират успешно, ще донесат приходи само и единствено за БДЖ, т.е. не биха могли да се използват за финансиране на бюджетния дефицит.

4/ да се емитира дълг – това, което виждаме, е, че правителството е поело по най-лесния път. (Почти) не съкращава разходи, не приватизира/концесионира, а ще  емитира дълг, който ще се плаща в  бъдеще. За бюджетните финанси, обаче, важи с особена сила пословицата, че правилният път обикновено е трудният  път. Състоянието на икономиките и бюджетните финанси на страните с дългова криза от ЕС са много добър пример за това.

Като цяло, бюджетното изпълнение до момента показва, че проблемът е изцяло в разходната част, т.е. харчи се по-бързо от планираното. При една такава ситуация най-логичното решение е да се надянат юзди на разходите, а не да се търси лесното решение за ревизия на бюджета и завишаване на дефицита. Всичко останало е популизъм и заиграване с едно от малкото поводи за гордост на страната ни – стабилни публични финанси.