Г. Прохаски: Дълговите проблеми в Европа ще забавят растежа на икономиката ни

Георги Прохаски е завършил "Mеждународни икономически отношения“ в УНСС, гр. София. През 1987 г. защитава докторска дисертация по икономика в Академията на науките, гр. Москва.

До 1991 г. е преподавател в катедрата по Международни икономически отношения в УНСС. От 1990 г. до 1997 г. е изпълнителен директор на Фондация “Отворено общество”. След това до 2000 г. е главен съветник в Министерския съвет.

От 1997 г. до 2001 г. Прохаски е председател на Българска фондова борса (БФБ). От 2000 г. до 2002 г. е председател и на Управителния съвет на СиБанк.

Той е основател и съпредседател на управителния съвет на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) от 1997 г. В момента е негов председател.

С Георги Прохаски разговаряме за отражението у нас на спада на фондовите пазари в Европа, за вероятността икономическата криза да се върне и за това кога ще има ръст на доходите в България. Председателят на ЦИР дава и прогнозите си за развитието на основните отрасли на икономиката.

- Г-н Прохаски, при спада през август на фондовите пазари по света се заговори за връщане или нов пик на икономическата криза. Какво според вас ни очаква в близко бъдеще?

Засега по-песимистичните прогнози за втора криза не се оправдават. По-скоро се оправдават оценките, че това е един „спазъм“ на финансовите пазари, предизвикан от натрупалите се дългови проблеми в САЩ и Европа, което изнервя инвеститорите и показва, че този въпрос наистина е сериозен и трябва да бъде решаван по-категорично.

Все пак фундаменталните показатели на икономиките в развитите и развиващите се страни сочат, че няма опасност този финансов спазъм да премине към реалната икономика и оттам да имаме нова рецесия. Разбира се, това не означава, че оттук нататък нещата тръгват нагоре.

Дълговите проблеми не са решени и са необходими по-решителни политически действия от ръководствата на развитите икономически страни, от които зависи решаването им – главно САЩ, Германия, Франция, и от ръководителите на еврозоната. Защото ако тези проблеми не се решат, на следващ етап пазарите отново могат да реагират неадекватно и при най-малкия трус да се стигне до сривове, каквито наблюдавахме през август.    

- Какви по-точно проблеми имате предвид?

Проблемът е, че с големите интервенции, които бяха направени на финансовите пазари през 2008 г. и 2009 г., като че ли бяха потушени някои от проблемите, както на финансовата система, така и на реалната икономика, без те да могат да се оздравят по начин, по който обикновено това става по време на криза.    

Именно заради това сега растежът в развитите държави е толкова слаб и нестабилен. Затова не можем да очакваме и по-висок растеж на развитите икономики през следващите 1-2 години.   

Ако обаче по-генерално се решат дълговите проблеми, особено тези в еврозоната, това може да играе ролята на катализатор за по-висок растеж в Европа през следващите години.

- Всичко това как ще се отрази на нашата страна?

България ще трябва да се съобразява с посочената ситуация и това най-вече ще се отрази на обема на експорта, който би могла да реализира страната, с оглед на по-ниския растеж в Западна Европа.     

Това означава, че вероятно и очакваният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) за тази година ще бъде под 3% и че през следващата година няма да може да очакваме по-висок ръст от около 3%. Този ръст очевидно не е достатъчен на страната, за да решава натрупаните редица социални и други проблеми.

Което пък ще се отрази и на други ключови показатели на икономиката. Определено безработицата няма да може да спадне бързо. Вероятно ще се задържи на тези нива, които имаме в момента - около 9,5% регистрирана безработица и около 11% безработни - според данните на Националния статистически институт (НСИ). Смятам, че до края на 2012 г. безработицата едва ли ще може да падне под 10%, изчислено по методиката на НСИ. 

- Какво е виждането ви за отражението върху икономиката на нивото на преките чуждестранни инвестиции?

Допълнителен негативен фактор, който би могъл да бъде влошен от спадовете на финансовите пазари, е ниското ниво на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Вероятно тази година ще бъде „рекордна“ по ниско ниво на чужди инвестиции. Нетният приток на ПЧИ в страната  вероятно ще падне дори под 1 млрд. евро (за 2010 г. той беше близо 1,4 млрд. евро).    

Дали през следващата година ще има някакво оживление на инвестиционната дейност у нас, ще зависи от общата икономическа ситуация в Европа. Има предпоставки за това, изразяващи се чрез финансовата стабилност у нас и чрез макар и малкия, но устойчив растеж, който показваме през тази и надявам се през следващата година.    

От друга страна България като малка икономика, близка до Гърция, в условия на стресови ситуации на финансовите пазари, едва ли е най-привлекателното място за инвестиции. Затова е необходима определена политика на държавно ниво за привличане на големи инвеститори.

Според мен само едно съществено нарастване на чуждите инвестиции през следващите години може да реши двата най-важни проблема – с растежа на БВП, и оттам на доходите, и с намаляване на безработицата в страната.  

- Кога според вас ще се тръгне отново към растеж на доходите у нас?

Сега няма условия за съществен растеж на доходите освен в някои експортно ориентирани сектори. Като цяло някакъв растеж на доходите за годината ще се отчете, но той ще бъде много различен в различните отрасли и дори в различните фирми от даден сектор.

Ако догодина се очертаят по-добри тенденции в икономиката, тогава по естествен начин може да се увеличат и доходите. Това се отнася както за частния, така и за държавния сектор. Обаче за сериозно увеличение на доходите през тази и следващата година едва ли има условия. 

- Г-н Прохаски, бихте ли прогнозирали – с определени условности, разбира се - какъв ще е ръстът за годината в основните икономически отрасли?   

Що се отнася до ръста по отрасли, според мен ще продължи да бъде водеща промишлеността, както добивната, така и преработващата, тъй като тя се влияе от износа. Търговията и услугите ще продължат да бъдат „на плюс“, както излязоха през второто тримесечие. Но поради свитото потребление ще са с много нисък положителен знак защото не се очаква потреблението да се развие съществено през следващите месеци, даже година.      

Строителството също бавно ще започне да излиза от кризата. По-големите надежди са в инфраструктурното строителство, свързано с усвояването на средства от еврофондовете. Смятам, че ще има допълнителна специализация в тази насока и окрупняване на строителните фирми. Но строителството на сгради ще продължи да се движи с ниски темпове поради ограниченото търсене.

Очаквам и селското стопанство да се представи добре тази година, или поне да няма спад спрямо миналата година, която беше добра за сектора.  

Финансовият сектор започна колебливо годината и добавената му стойност не беше висока. Предполагам, че ще има стабилизиране, или поне няма да има спад, за да дърпа общата добавена стойност на икономиката надолу.

За да обобщя, вероятно ще приключим 2011 г. с ръст в повечето отрасли, но като цяло икономиката няма да има ръст на БВП повече от 3% (заложеното в Закона за държавния бюджет е 3,6% ръст на БВП). Твърде възможно е и да е под 3%.   

- Бихте ли коментирали накратко много дискутираната напоследък тема за така наречените общи ставки на данъците в Европа?

Смятам, че страната ни трябва да заеме твърда позиция, че намеса при определяне на ставките по данъците в страната ни не е допустима. Особено при положение, че нямаме високи бюджетни дефицити, а задлъжнялоста на страната ни засега е ниска на фона на другите страни от ЕС. Така че ние би трябвало да отстояваме правата си за самостоятелно определяне на данъчните ставки.

Няма основание България да бъде принуждавана да хармонизира данъчните си ставки с други европейски страни. Нещо повече, това би трябвало да е и условие за влизане на България в еврозоната. Макар че в момента този въпрос не стои на дневен ред.