Българската народна банка (БНБ) ще може да сезира Европейския банков орган в случаите, когато съответните компетентни органи в страната не й сътрудничат при осъществяване на надзор на консолидирана основа. Това ще може да става и когато не бъде постигнато съвместно решение между компетентните органи по въпроси, свързани с надзора върху банкови групи и финансови холдинги, които осъществяват дейност в няколко държави членки.
Посоченото се предвижда в приетия на днешното заседание на Министерски съвет законопроект за промени в Закона за кредитните институции, съобщи правителственият пресцентър. Промените в закона са с цел да се синхронизира българското с европейското законодателство по отношение институционалната рамка на банковия и финансовия надзор.
Новите норми се съдържат в няколко директиви, свързани с правомощията на три европейски надзорни органа - Европейски банков орган, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейски орган за ценни книжа и пазари, които са част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), се уточнява в мотивите за приемане на законопроекта.
Съгласно европейското законодателство всеки един от трите надзорни органа може да издава решения с правнообвързващ ефект спрямо компетентните органи в отделните държави членки. Въпросните решения може да са свързани с осигуряване спазването на европейските регулации и с разрешаване на спорове между компетентните органи. Надзорните финансови органи могат да вземат и решения по повод възникнали кризисни ситуации на ниво Европейски съюз.
Като алтернативна надзорна мярка и когато това се налага с оглед поддържането на достатъчен собствен капитал, в проектозакона за промени на Закона за кредитните институции е регламентирано правото на БНБ да изисква от банките да ограничат размера на променливите възнаграждения на служителите си.
Предвидени са промени и в административно-наказателните разпоредби на закона, с които се въвеждат диференцирани санкции за банките и другите юридически лица, различни от банки.