Пълно раздвоение за промяната на преките данъци само с референдум

Преките данъци на физическите и юридическите лица да се променят само с референдум, предложи наскоро вицепремиерът Симеон Дянков.

Срещу 47%, които искат да решават лично за данъците си, са изправени 46%, които не искат. Други 7% не могат да преценят.

На практика обаче предложението преките данъци да се определят с референдум е капка в морето на данъчно-осигурителната тежест. Създава се илюзията, че решението за данъците ще се взема от данъкоплатците, но всъщност преките данъци са с несъществен ефект за бюджета на България и респективно - за бюджета на домакинствата.

От данък върху доходите на физическите лица се формират 10,9% от приходите на бюджета, а от корпоративен данък още 7,2%, или общо около 20% от всички приходи.

Толкова са приходите от акцизи (19%), много повече са от ДДС (31,1%), както и много повече са тези от социални и здравни осигуровки (26,6%).

Тоест, референдум за преките данъци ще определи едва 20% от данъчно-осигурителната тежест, като ще остави контрол в управляващото мнозинство върху останалите 80%, които могат да бъдат променяни.

Затова и Дянков има и друго предложение, а именно със закон да бъде определено какъв дял от БВП може да се използва за публични разходи, тоест до какъв процент може да е преразпределението на БВП.

Такъв лимит ще бъде спирачка пред увеличението на който и да е компонент от данъчно-осигурителната тежест, например на ДДС от 20 на 24%. Или на осигуровките до 50% от доходите. Законите обаче се променят с обикновено мнозинство и могат да бъдат лесно променени.

Третото предложение на вицепремиерa е в закон да се сложи лимит на бюджетния дефицит, какъвто лимит от 3% има за страните от еврозоната, но в момента масово не се спазва.