Б. Стефанов: Можем да очакваме ръст на инвестициите в производство и енергетика

Борислав Стефанов е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) от май 2010 г. Стефанов има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School, Бостън, както и магистратура по международен мениджмънт от Regents Business School, Лондон. Има бакалавърска степен по бизнес администрация от Американския университет в Благоевград.

Бил е директор „Продажби и стратегии“ в Лада Имидж (Автоваз) в Москва, както и консултант в Boston Consulting Group в Москва. Преди това е работил в DaimlerChrysler в Дубай.

С изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Борислав Стефанов разговаряме относно размера и разпределението на преките чуждестранни инвестиции у нас през 2010 г. и причините за намалявенате им, също и за възможностите и начините за привличане на чужди инвеститори.

- Г-н Стефанов, какъв е прогнозният размер на преките чуждестранни инвестиции у нас за 2010 г.?

Това което се знае със сигурност към момента е, че към края на октомври чужестранните инвестиции у нас са 845 млн. евро. Точна прогноза за цялата година не мога сега да направя, още повече, че последните два месеца на годината са традиционно силни за притока на чуждестранните капитали. Все пак, бих казал, че е доста реалистично чуждестранните инвестиции у нас да надминат 1 млрд. евро за 2010 г.

Що се отнася до различните сектори, в които измерваме постъпилите чужди инвестиции, за отбелязване е, че през 2010 г. за пръв път от около 10 години насам имаме отрицателно движение на чуждите инвестиции в секторите финанси, недвижимости и търговия.

Ще дам пример за „отрицателни“ инвестиции. Например, когато една чуждестранна банка с клон у нас преведе средства към българското си дружество, които се раздават да кажем като ипотечни заеми, това се отчита като увеличение на чуждите инвестиции, т.е. като положителна инвестиция. Когато обаче тези средства се върнат към фирмата-майка, това се отчита като отрицателна инвестиция.

В този смисъл смятам, че да се нарече този процес „изтичане на капитали“, е малко силно казано, защото няма например затваряне на предприятие.

- От кои сектори оттеглянето на капитали е най-видимо?

В секторите финанси, търговия и недвижими имоти има най-голямо оттегляне на капитали. Но пък и тези сектори са по-различни от останалите. В търговията няма точна методология, която да „пресее“ кое е дълготрайна инвестиция и кое – не.

Според методологията на МВФ, когато една чуждестранна търговска фирма (с над 10% чуждо участие), например верига супермаркети, преведе средства на дъщерно дружество в друга страна, това се счита за инвестиция, но ние не знаем дали тези средства ще се влагат за построяване на нов магазин или ще се ползват само като оборотни средства. Когато пък дадено дъщерно дружество в даден момент има свободни средства, които не му трябват, то фирмата-майка може да ги изтегли и прехвърли към друго дружество в друга държава. Така че в търговията този процес е нещо нормално, но статистически това се отчита като намаление на инвестициите.

-Все пак намалението на ПЧИ спрямо 2007 г. е в няколко пъти. Бихте ли направили някои сравнения по сектори?

Факт е, че през последните 4-5 години преди 2010 г. финанси, търговия и недвижимости формираха между 60% и 90% от обема на преките чуждестранни инвестиции у нас (ПЧИ). Така че в секторите производство и енергетика всъщност намалението на инвестициите не е голямо спрямо нивото им отпреди 2-3 години.

Например за периода от януари до октомври през 2007 размерът на ПЧИ е 7,2 млрд. евро. От тях 5,2 млрд. евро са били от финанси, търговия и недвижимости. Обаче за миналата година ПЧИ в посочените три области са почти „изчезнали“.

Ако влезем в известни детайли, се вижда, че в банковия сектор няма отлив на инвестиции за периода до октомври 2010 г., въпреки че размерът им е спаднал от около 600 млн. евро за 2009 г. до около 203 млн. евро за 2010 г.

Но пряк отлив при инвестициите има при лизинга (който се счита към финансовия сектор) – на автомобили, на техника и др., отпускане на заеми за жилища. Както знаем, 2007-2008 г. се купуваше много на кредит – къщи, коли и т.н. и през 2008 г. ПЧИ за 10-те месеца от сферата на финансите са около 1 млрд. евро. През 2009 година тези инвестиции бяха около нулата, а за миналата са отрицателни с около 500 млн. евро изтеглени средства.

- А кои са държавите, реализирали най-много ПЧИ у нас през 2010 г.?

Що се отнася до страните, от които през 2010 г. са дошли у нас най-много ПЧИ, това са Холандия и Русия. Бих посъветвал обаче да не се набляга много на този въпрос. По методологията на МВФ, която използваме, дадена инвестиция се счита че от държавата, от която е влязла, независимо че може съответната фирма да е само поделение на компания-майка в друга страна, откъдето всъщност идват парите. А инвестициите от Русия са предимно в недвижимости.

- Г-н Стефанов, бихте ли обяснили кои инвеститори биха могли да кандидатстват с проекти за получаване на безвъзмездна помощ от държавата?

Ще отбележа първо, че на фирмите, на които са дадени сертификати за инвеститор клас „А“ и „Б“, се предоставя възможността да закупят общинска земя без търг, евентуално да бъдат подпомогнати при изграждане на инфраструктура до обекта, има и възможност за финансиране на обучението на персонал, също по Закона за насърчаване на инвестициите. Сертифицираните инвеститори получават и възможност за по-бързо преодоляване на бюрократичните процедури при издаване на различни разрешителни във връзка с инвестиционната им дейност. За 2010 г. издадените сертификати клас „А“ и „Б“ са общо 15 броя, за 2009 г. бяха 12 броя.

Според последните изменения в Закона за насърчаване на инвестициите така наречените приоритетни инвестиционни проекти могат в определени отделни случаи да получат и допълнителна подкрепа от държавата, изразяваща се във финансиране отчасти на изграждането на даден обект. За да се кандидатства за такава помощ (която е разрешена от ЕС) обаче, трябва да са изпълнени условията – проектът да е на стойност поне 50 млн. евро и през първите три години от влизането му в експлоатация да се разкриват средно по поне 200 работни места. Освен това, тези проекти трябва да са от сферата на високите технологии или производството.

Ако даден приоритетен проект бъде одобрен за финансова помощ от правителството, тя може да бъде 10 на сто от стойността му, като се изплаща при реализиране на определен етап от проекта. В някои специфични случаи, свързани с научно-изследователска дейност, се допуска финансиране от държавата на до 50 на сто от стойността на проекта.

Мога да кажа, че към момента 4 проекта подготвят документи да кандидатстват за сертификат за инвеститор клас „А“ или „В“, като два от проектите са от сферата на производството и биха могли да кандидатстват и за приоритетен проект, на който се отпуска безвъзмездна помощ от държавата. Досега няма проекти, за които да е отпусната държавна помощ по Закона за насърчаване на инвестициите.

- Агенцията за инвестиции с какъв бюджет разполага за подпомагане на сертифицираните инвеститори?

Тази година БАИ няма точно определени средства за тази цел, както например допреди 2-3 години, когато те бяха 10-15 млн. лева. При необходимост би трябвало да ни бъдат отпуснати средства от бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. На първо време ние можем да оказваме институционална подкрепа на инвеститорите, като смятам че в част от случаите и това не е малко. Миналата 2010 г. бяха платени общо няколко милиона лева на сертифицирани инвеститори.

- Въпреки че не сме излезли от кризата, може би трябва да се отделят някакви средства за привличане на инвеститори?

По време на криза е по-сложно да се разпределят средства. Въпреки това моята гледна точка е, че парите за привличане на инвеститори не трябва да се свиват, а да се увеличават. Защото и най-големите фирми, когато планират къде да разположат производството си, правят сметка да запазят качеството на продуктите си, при влагане по възможност на по-малко средства.

Трябва да имаме предвид, че някои крупни фирми при търсене на място за разполагане на нови производства започват от обсъждане на няколко десетки държави, докато стигнат до „къса листа“ от няколко страни. И при тази конкуренция стимулите са важни, за да бъдем предпочетени.

Едни от най-важните ни предимства са добрата инвестиционна среда като цяло, стабилната политическа обстановка, членството в ЕС, близостта до важни пазари и други. Разбира се, наличието на индустриални зони с добра инфраструктура също е важно за привличане на инвеститори, особено от азиатските страни.

- Какви са прогнозите ви за чуждите инвестиции през 2011 г., като се има предвид цялата условност на този въпрос още в началото на годината?

- Почти съм сигурен, че инвестициите в производство и енергетика ще се запазят и евентуално увеличат. По принцип е хубаво основните двигатели на инвестициите да са устойчиви сектори, именно като производството и енергетиката.

Тази година показа какво се случва, когато 60-70% от инвестициите са в друг вид сектори. Разбира се, инвестиции и във финанси, търговия и недвижимости са важни и имат голям потенциал за развитие, но те почти не зависят от определена държавна политика. Предвиждам през настоящата година те като цяло да се увеличат, след като през 2010 г. бяха отрицателни.

Това, което може да направи БАИ, е да помогне за привличане на ПЧИ именно в сферата на производството и енергетиката, което може да стане с определена маркетингова политика. Този въпрос сам по себе си е доста обширен. Накратко, според мен проблемът ни в тази посока е, че нямаме изразен имидж в страни, откъдето могат да дойдат съществени инвестиции, например от азиатските страни, т.е. там не ни познават добре като държава и условия за инвестиции.

-БАИ започна още през 2009 г. проект по ОП „Конкурентоспособност“ именно в тази насока, докъде стигна реализирането му?

Да, започнали сме един проект по оперативна програма (ОП) „Конкурентоспособност“, чиято реализация малко се забави. Проектът стартира на практика от май 2010 г. Досега са „отворени“ 4 обществени поръчки по него от общо 30 броя. Още няма видими резултати какво правим по проекта, защото тези поръчки са за различни анализи.

Работата по първия трябва до приключи в началото на февруари. По него американска консултантската фирма изготвя стратегически анализ на българската икономка, който да покаже кои са 10-те индустрии, в които имаме най-голям шанс за привлечем чуждестранни капитали. Започнало е изготвянето от друг консултант и на маркетингова стратегия, която да покаже в кои държави кои маркетингови подходи да се използват.

Възнамеряваме обаче до месец да пуснем първите обществени поръчки по проекта за „по-видими“ дейности, като организиране на конференции в чужбина, маркетингови и рекламни кампании и др. Надявам се да имаме 5-10 големи маркетингови събития в чужбина през годината. Важно е съответните конференции и други събития, свързани с маркетинговата ни кампания, да се направят именно в близките месеци. Сега фирмите излизат от кризата и преосмислят инвестиционната си политика, тъй като, за разлика от предходния период, сега лесно не се осигуряват средства.

Вижте данните на БАИ за преките чуждестранни инвестиции по сектори (в PDF).