От 1 август направленията за хоспитализация ще са електронни

От 1 август електронизацията в здравеопазването трябва да обхване и болничната помощ. Етапите на дигитализация от 1 юни обхващаше извънболничната помощ. Към момента подготовката е по план. Така от тази дата направлението за хоспитализация, както и епикризата трябва да бъдат издавани по електронен път.

Това каза пред БНТ Васил Пандов, началник на кабинета на министъра на здравеопазването в оставка Асена Сербезова и председател на Надзорния съвет на НЗОК.

Самите лечебни заведения трябва да издават епикриза също на електронен носител - тя става част от електронното пациентско досие, каза Пандов.

„Всички лечебни заведения са подготвени, събира се информация за всички тях, които имат връзка с националната здравна информационна система. Три основни дружества доставят софтуер на болниците и обхващат над 90% от всички болници. Софтуерът вече е синхронизиран с изискванията“, каза още той.

„Още от 1 юни - два месеца преди началото на процеса, системата позволява издаването на електронни направления за хоспитализация. До момента са издадени 44 хиляди електронни направления, което доказва, че системата работи“, каза още Пандов. 

До момента има 261 хоспитализации, като е проверено в 54 големи болници, че системата функционира.

Електронното здравеопазване е способ за осветляване на процесите в здравеопазването. В момента ще имаме в реално време данни кога един пациент е постъпил и изписан от едно лечебно заведение, епикризата няма да може да бъде променяна или ако бъде променяна за това ще има следа. Съществуват редица фактори, които ще подобрят контрола в борбата с фиктивните хоспитализации, каза Пандов.

Във връзка с увеличението на заплатите на медицинските специалисти Пандов заяви, че в над 90% от лечебните заведения като брутно възнаграждение се постигат заложените в КТД минимални нива на възнаграждение – 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за професионалистите по здравни грижи и малко над 900 лв. за санитар.

„Въпросът е, че в много лечебни заведения основното възнаграждение е много ниско – например 1000 лв., и има 2000 или 2500 лв. допълнителни възнаграждения. Средномесечно НЗОК е заплащала на болниците 200 млн. лв., а от 1 август ще заплаща 151 млн. лв. Средствата, които се изплащаха на медицинските специалисти като COVID добавки бяха около 20 млн. лв. месечно. Има остатък от около 30 млн. лв., които могат да бъдат разходвани по други пера в бюджетите на болниците. Някои от лечебните заведения обаче нямат достатъчно пациенти. По тази причина общинските болници и няколко областни имат трудности да достигнат тези нива на заплащане“, обясни той.

От министерството вече поискаха промяна в закона за допълнителна методика за финансиране, което обаче при липса на законодателна власт не можем да се осъществи.

„Затова предлагаме за болниците, които са единствени по места и в отдалечени райони, както и за областни болници, които разходват над 70% от приходите си за възнаграждения, да бъде заложено изключение от условията по рамковия договор“, каза Васил Пандов.