Б. Сандов: До края на годината ще имаме пилотен проект за плаващи фотоволтаици

Кой от всичките тези проекти, които току-що изброихте е в най-напреднал етап и ще може да се реализира най-скоро?

Вярвам, че до края на годината ще можем да имаме пилотни проекти както за плаващи фотоволтаици, така и за геотермална енергия от ново поколение. Но всичко ще зависи, разбира се, и от това колко бързо успеят да заработят различните финансови инструменти.

Нека засегнем и темата за електромобилността. Преди около два месеца прогнозирахте, че електромобилите ще нараснат драстично в България от 3 хил. докъм 30 хил. В този ред на мисли един от проблемите в сектора е свързан с рециклирането на компонентите. Как ще решим този въпрос?

Този въпрос е глобален и неговото решение се търси на различни нива и на различни места. Вярвам, че изграждайки голяма мощност за рециклиране на батерии, каквато е заложена в Националния план за възстановяване и устойчивост за района на Стара Загора, можем да намерим потенциално решение. Например - като развием част от това предприятие така, че да се занимава с рециклирането на такъв тип батерии. Разбира се, при стриктно спазване на всички екологични изисквания. Отделно от това - по въпроса работят и други технологични гиганти в целия свят. А въпрос на много кратко време е този въпрос да бъде решен и всъщност може да се окаже, че България има предимство, ако влага толкова сериозен ресурс в подобно предприятие. То действително може технологично да бъде напаснато и за такъв тип батерии.

Отделно от това - в България и в момента се рециклират доста сериозен обем от различни метали и метални суровини. Няколко предприятия в България внасят такъв тип вторичен продукт от чужбина, който рециклират и който връщат в икономиката. На практика ние сме сериозна част от кръговата икономика по отношение на различен тип метали и това се случва точно в предприятия, които произвеждат батерии. Така че може да кажем, че имаме някакъв напредък.

Освен това в страната има няколко предприятия за преработка на цветни метали. Мисля, че можем да се възползваме от това, развивайки един такъв пазар.

Но когато говорим за електромобилите, в Плана за възстановяване и устойчивост сме заложили реформа, свързана с преминаването към повече електрическа мобилност в сектора на транспорта и въобще в сектора на пътните превозни средства. Трябва да знаем, че електромобили не задължително означават частни МПС-та, които са за домакинствата. Дори в България има производител на електрически превозни средства - малки камиончета. Те са на доста добра цена и могат да бъдат вложени в различни сегменти и задоволявайки различни нужди на местна власт, на бизнеса, но и на някои от домакинствата.

Водим разговори с други производители, например за машини за почистване на улици или на специални пространства. Но като цяло идеята за електрическата мобилност е по-обемна – тя включва и БДЖ, и напредък в товарните превози на различни предприятия, на различни фирми.

Освен това ние сме заложили и идеята за изграждане на 15 хил. станции за зареждане до 2026 г. - до края на националния План за възстановяване и устойчивост. А вярвам, че неминуемо ще се стигне до значително нарастване на броя електромобили поради няколко причини - развива се вторичен пазар, което е един от ключовите моменти и възможности за навлизане на повече такива електрически превозни средства, особено ако подобрим възможността за рециклиране на батерии. Създават се нови и различни машини, които сами по себе си представляват електрически превозни средства. И тук дори не става дума за дронове, които пренасят различни стоки, което също в крайна сметка се електрически превозни средства на стоки. Става дума по-скоро за електромобили в градовете. Виждаме, че на чисто пазарен принцип техният брой започва значително да се увеличава.

Ние, като държава, имаме ангажимент да подсигурим цялостна мрежа за зарядни станции, за да може всеки един човек или бизнес, който би искал да премине към електрическо превозно средство, да има гаранция, че ще може в нашата държава свободно да се транспортира до всяка една точка и ще има къде да зарежда своя автомобил.

Какво се случва с програмата, която Вашето ведомство готвеше за закупуване на нови електрически превозни средства за нуждите на министерства и на държавни агенции?

Това е малко щекотлив въпрос, защото Европейската комисия ни забрани да финансираме и да даваме субсидии за закупуване на електрически превозни средства през Програма „Околна среда“. Изпуснат е моментът, трябвало е това да се заложи в Оперативната програма „Транспорт“. Това, което обаче ние правим, е през различни механизми, свързани с подобряването на качеството на атмосферния въздух, да подпомагаме различни държавни и местни власти в подмяната на техния автопарк и замяната с електрически превозни средства.

В момента отваряме нова програма, която е с национален бюджет. Очаквам скоро решение на Министерски съвет за нея. По мое предложение ще бъде заделена сумата от 30 млн. лева от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което е към МОСВ, за общините със завишени нива на фини прахови частици, за което имаме наказателна процедура и дело, за което малко по-рано говорихме. Там ще бъдат допустими такива разходи, включително и за закупуване на електрически велосипеди - за местни администрации, за различни ведомства. Проектът е свързан с подмяна на отоплителни уреди в детски градини и училища, общински администрации.

Друга подобна възможност имаме през националния доверителен екофонд, където общините могат да кандидатстват за такива електрически превозни средства. Това ще бъде един малък дял. А и самото Министерство на околната среда и водите отваря в най близко бъдеще обществена поръчка за закупуване на пет електрически превозни средства. Защото нямаме такива и е малко странно аз като вицепремиер по климатичните политики, натоварен с реформата за електрическа мобилност, да трябва да се превозвам с дизелов автомобил, макар и от висока категория и стандарт Евро 5. Така че ще закупим няколко превозни средства през наш вътрешен бюджет и с това ще се стремим да даваме и примери за останалите власти и министерства.

От бранша от години настояват държавата по-масово да подпомага и стимулира и частните потребители. Дават се, разбира се, примери с Румъния, където от години има програма за субсидия при закупуване на електромобили. Да не споменаваме програмите на Германия. И това донякъде е логично – все пак все още цената на електрическите превозни средства е доста висока, считайки ги за сравнително нова технология…

Факт е, че България е една от малкото страни в Европейския съюз, която няма директна субсидия за частни потребители за закупуване на електрически превозни средства. Това е пропусната възможност и сме в неконкурентна среда спрямо останалите европейски държави. Моето лично предложение в тази посока е част от квотите за емисии, които държавата ни получава и които в момента на 100% отиват във фонд „Енергийна сигурност“, да отива в механизъм за подпомагане именно на бизнеса и домакинствата за преминаване към нисковъглеродна икономика, в това число нисковъглероден транспорт и електрически превозни средства.

Така че има такава възможност, има такива средства. Поне 10% от сумата, както е по директива, може да се заделят. Защото идеята на тези квоти от емисии, които постъпват в държавния бюджет, е те да се влагат в мерки и дейности, които намаляват въглеродния интензитет на нашата икономика и на нашата държава. В момента не съм убеден, че отиват точно за това.

Част от тях подпомагат възобновяеми енергийни източници при сключени договори преди доста време, когато те бяха на по висока изкупна цена, но всъщност част от тях отиват и за дейности, които не водят в сериозна степен до декарбонизация.

Затова моето очакване и моето предложение е те да отиват в такъв инструмент - може да е през Националния доверителен екофонд, който да отвори мярка за директна субсидия - за всеки, който желае да си закупи нов електрически автомобил, а може и на вторичен пазар.

Кога би могло да стане факт това според Вас и колко висока би могла да бъде субсидията?

Това е въпрос на политическо решение, но аз го предлагам и се опитвам да го отстоявам. Може би в момента, в който в енергетиката нещата се нормализират, ще имаме достатъчно доводи част от тези средства да не отиват директно към Фонд „Енергийна сигурност“, а към един такъв механизъм.