Б. Сандов: До края на годината ще имаме пилотен проект за плаващи фотоволтаици

Заговорихме за наказателни дела, които се водят и които сме загубили. Знаете ли какви са разходите, които плащаме по тях?

Те са само процесуални, но по едно от делата предстои произнасяне - това е именно делото за фините прахови частици за пет региона в България. И тъй като има установително решение от 2017 година, това дело вече е свързано със санкции.

Неминуемо ще платим поне 11 млн. лева при произнасянето, защото това са минималните санкции, които биха ни били наложени за времето от 2017 г. досега и за неразрешаването на този проблем. След това ще започнат да текат ежедневни санкции, които на годишна база, ако не променим нещо, ще ни генерират санкционен режим от около 20 млн. лева на година. Това са минималните санкции. Но все пак очакваме решение на съда. То ще произнесе какви да са – те могат да са по-високи от тези, които сега споменавам. Очакваме решението да бъде в края на годината или най-късно в началото на следващата година.

Нека преминем и към една друга тема, която пък е свързана с вашия ресор, свързана е и с енергетиката донякъде. Заради кризата, породена и от войната в Украйна, се чуват все повече призиви за разрешаването на проучванията за шистов газ. Редица експерти, например Иван Хиновски, твърдят, че Северозападна България разполага с 480 млрд. кубически метра шистов газ. Данните са от доклад на американска компания от 2011 г. и касаят регион в Етрополската формация…

Чувал съм тези твърдения, но това не са обективни данни, които да са верифицирани от научни експерти. Това са прогнозни данни на една от компаниите, които искат да защитят възможността да прилагат определена технология за добив на шистов газ. В България има решение на Народното събрание от 2012 година, което забранява технологията фракинг на наша територия. Разбира се, проучването може да се осъществява и по друг начин и да се изчислява дали има такива количества в България. Моето лично мнение е, че такива няма.

Другият аспект е, че ние имаме нужда да намалим ползването на газ и да го заменяме с алтернативни възобновяеми енергийни източници, доколкото газът е фосилно гориво и е един от причинителите на климатичните промени.

От друга страна, заради окупационната война в Украйна, която Руската федерация води, трябва да намерим спешно бързо решение за диверсификация на източниците, което е в рамките на тази година. Дори да си представим, че тази забрана за фракинг технология не съществуваше, то и сега да започнат проучванията, в близките 4-5 години няма да има реален търговски добив от такива находища. Така че това не може да се представя като решение на актуален проблем, а е по-скоро опит все пак да бъде премахната една забрана на Народното събрание, която е част от идеята да се защити околната среда на България и най-вече водоносните хоризонти, които според мен са много по-важни. Защото газ можем да си купим от много и различни места, включително и на по-ниска цена, от тази, на която го предлагаше „Газпром“, докато вода не можем да си купуваме от другаде. Не можем да рискуваме нашите ключови сектори като земеделието, като напояването, водоснабдяването с чиста питейна вода.

Заговорихте за водата, която също е част от вашия ресор. Често сте казвали, че България вероятно ще има проблеми с този ресурс…

Така е! Нека дори погледнем само май. Този месец беше изключително сух - с 35-40% намалява речният отток спрямо предходния месец април, което е изключително драстично. За щастие бях достатъчно предпазлив в тези месеци и не позволих значителни количества от водите в язовирите да се използват за производството на електрическа енергия и по този начин да бъде застрашена основната нужда – именно питейните нужди и нуждите на екосистемите от естествен отток. Така че мога да кажа, че в момента в значимите язовири има достатъчно вода за летния период и есента. Те са около 81% за значимите язовири за питейни нужди и около 73% за всички язовири, така че обемът във водните тела е относително добър към момента.

Да ви върна обратно към енергетиката. Заради кризата в Украйна в редица държави, дори в Германия, прочута с нейния енергиен обрат, сякаш все повече политици се замислят за осъществяването на зелените планове. Разглеждат се възможности за по-дълъг живот на още незатворените ядрени и въглищни централни. Френският президент Еманюел Макрон също представи амбициозни ядрени планове, да не говорим за Великобритания. Как смятате Вие, възможно ли е да има наистина разколебаване за осъществяването на енергийния нисковъглероден преход?

Не само, че няма разколебаване, напротив - има задълбочаване и забързване. За целта ЕК отвори нов инструмент, който се казва RЕPowerEU и е с обем от до 300 млрд. евро. Той цели да се забърза преходът към нисковъглеродна икономика и към зеления преход в енергетиката, за да може да се подсигури енергийна сигурност и да бъдем енергийно независими относно фосилни горива, които идват основно от Русия. Наистина – има спекулации, но на практика, ако се погледне към реалните политически решения и финансови инструменти, ние виждаме едно драстично забързване на този преход и осъзнаване, че той трябва да се случи на много по-ранен етап.

Как България може да се възползва от този импулс?

Механизмът REPowerEU, оперативната програма по околната среда, оперативната програма „Регионално развитие“, Стратегическият план на Програмата за развитие на селските райони, както и модернизационният фонд, фондът за справедлив преход, както и националният план за възстановяване и устойчивост… Това са един голям набор от финансови инструменти, които целят ние да декарбонизираме нашата икономика. В момента има огромни възможности за нови енергийни мощности за възобновяема енергия, а в момента правим нужното регулаторната база да е ясна, лесна и бърза. Става дума за плаващи фотоволтаични паркове във водни повърхности, фотоволтаични паркове върху инфраструктура, която способства например всичките напоителни канали. Вместо там водата да се изпарява и да не стига до нивите, върху каналите може да има фотоволтаични централи.

Отделно създаваме възможност за офшорен вятърен парк – става дума за голям вятърен парк в акваторията на Черно море на известно разстояние навътре в морето. Обсъждаме това да бъде смесен проект с румънската страна. Освен това в момента водим доста интензивни разговори с научните среди и с бизнеса на международно ниво, които развиват така наречената „Геотермия 2.0“. Това е нов метод за добиване на електрическа и топлинна енергия от недрата на земята, без да има каквито и да е рискове за околната среда.

Споменавал сте, че от това може да се възползва и околността на София?

Да, точно така, за София това е огромна възможност. Може би на не толкова висока инвестиция можем да заменим 1/3 от вноса на газ, защото той отива за „Топлофикация София“.  Тази енергия може да бъде произвеждана само през една или няколко геотермични централи. Така че в момента се намираме в доста бурно технологично развитие и ако успеем да се възползваме от всички тези финансови инструменти и ги насочим в посока на това България да се трансформира, включително в енергиен план, ще станем енергийно независими и ще увеличим значително енергийната си сигурност. Ще намалеят цените и ще можем да имаме много повече играчи на пазара, включително всяко едно домакинство, всеки един малък и микро бизнес, включително чрез създаване на партньорства и енергийни кооперативи. Да не забравяме, че сега отприщихме и процеса за присъединяване за собствени нужди на ВЕИ за бизнеса. Това трябва да се случи и за домакинствата.