Инфлацията в България: волатилна, широкообхватна и с риск за инфлационна спирала

Инфлацията в страната е не само привнесена, но има и елемент, генериран отвътре. Освен това тя е широкообхватна, а това води до огромен риск от навлизане в инфлационна спирала. Висока инфлация се спира само с положителни лихви, а мерките за преборването ѝ трябва да са добре таргетирани. Това бяха част от изводите от кръгла маса в парламента на тема: „Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - ползи, предизвикателства и рискове“.

Кръглата маса събра в Народното събрание професионалисти в сферата на икономиката, финансите и социалната политика, за да дискутират проблемите и мерките за овладяване на инфлацията и стимулиране на икономическия растеж, както и да обсъдят ползите и предизвикателствата при въвеждането на еврото в България. След дискусията ще бъде изготвен доклад, който ще получи правителството.

Дискусията започна без представители на министерство на финансите, което депутатът от ДПС Йордан Цонев определи като скандално. "Това, което се обсъжда, засяга най-много министерството на финансите", аргументира се той и определи отсъствието като неуважение към институциите.

Инфлацията в България се завърна – тя е по-волатилна, не е само привнесена, а има и елемент, генериран вътре в страната, посочи Любомир Каримански.

Прогнози пред инфлацията

По отношение на инфлацията той отбеляза, че Европейската комисия очаква инфлацията в България да достигне около 12% (11,9%) през 2022 г., което ще бъде двойно по-високо от средното ниво в ЕС и еврозоната.

Той отчете, че процесите в България са се изострили заради инфлацията. "България среща и вътрешни предизвикателства като ниската енергийна ефективност, проблеми с доставките на газ, както и скачащите цени поради проблемите с горивата", посочи депутатът от „Има такъв народ“. Той обърна внимание, че движещ фактор за инфлацията са природният газ, твърдите горива и топлоенергията.

"Трябва да овладеем шока на икономиката ни, иначе той може да се окаже критичен за приемането на страната ни в еврозоната", е мнението на Любомир Каримански.

Лихвите тръгват нагоре

Според Калин Христов, подуправител на БНБ, инфлацията е трудна за управление и за подтискане. "Ковид не е причината за това, което се случва в момента. Ние преди пет години смятахме, че светът няма да има инфлационен проблем. Сега имаме проблеми на търсенето и на предлагането, както и глобален инфлационен цикъл. Липсва кураж да се прави фискална консолидация", коментира банкерът и допълни, че инфлацията в България е привнесена, а това, което я усилва, е силното "свиване на работния цикъл".

По думите му инфлацията става широкообхватна, а това води до огромен риск от навлизане в инфлационна спирала.

Подуправителят на БНБ напомни, че страната ни е с отворена икономика. „Ние сме отворени интегрирани търговск  - то няма как да имаме ниска инфлация, когато другите имат висока. На национално ниво трябва да се отстранява структурно инфлацията“, каза банкерът. Той прогнозира, че до 2030 година работната сила у нас ще се свие с 10%.

Калин Христов заяви, че висока инфлация се спира само с положителни лихви и с рецесия. „Трябва да се помага само на най-уязвимите – механичното даване създава голям риск от спираловидна инфлация“, обясни подуправителят на БНБ.

Бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов съветва да се изследва защо инфлацията в България е по-висока от тази в останалите страни от ЕС. „Инфлацията не е причина за нищо, тя е следствие от грешни политики и трябва да са се въздържаме да я стимулираме. Хвърлянето на едни пари върху целия пазар може да я засили, а не да я намали, смята той и по думите му е възможно с държавни мерки да се намали инфлацията в България.

Според бившия финансов министър Милен Велчев „инфлацията е нерадостна, но реалистична картина“. „Не се справихме с пандемията наречена инфлация, е мнението на финансиста. – С  фискални мерки не можем да я контролираме, но можем да я ускорим, както правим в последните месеци“.

Той е категоричен, че досегашните мерки не са правилно таргетирани. "Трябва да се помисли за по-дългосрочни мерки за предлагане на работна сила със стимули за зеселване в България, точкова система за привличане на икономически емигранти като Канада, както и да сме по-гостоприемни за бягащи от войната“, смята Велчев.

Васил Велев от АИКБ подчерта, че има повече фактори, които влияят върху покачването на инфлацията в България и Източна Европа. „ Делът на БВП в продукцията е по-висок, цените за електроинтензивната индустрия са по-високи от средноевропейските“, посочи той една от причините за ускоряването на инфлация.

Правителствените мерки са доста пестеливи от гледна точка на подхранване на инфлацията, но е убеден, че след намаляването на ДДС за хляба веригите ще намалят цената му с 20%, коментира Цветан Симеонов от БТПП.

„Виждаме мотивите за мерките за намаление, но след половин година трябва да се направи анализ на мерките, посочи представителят на браншовата организация на работодателите. – Няма сериозни причини да не се прецизира цената на електричеството при субсидиране само за тези, които имат нужда“.

Симеонов препоръча да се направи кампания за приемане на еврото у нас, за да станат известни факти от резултатите при присъединилите се към еврозоната страни преди България. Той обърна внимание на сегашните предизвикателства, че българските предприемачи са под натиск за вдигане на заплатите, а в годината на приемането на еврото ще се появят и други предизвикателства.

Проф. Петър Чобанов от ДПС смята, че принос за увеличението на инфлацията в странта имат вътрешни фактори. „Ускоряването на инфлацията започва от средата на миналата година и тогава нямаше принос на енергийните цени, но имаше инфлационен стимул с идването на избори и разхлабената фискална политика със стимул към разполагаемите доходи“, анализира ситуацията икономистът. Той отчете, че само валутният борд е допринесъл за „някаква стабилност, която ни предпазва“.

Красен Станчев е на мнение, че не се разбира природата на тази инфлация. Според него при политиката на правителството трябва да се отчете какво се случва с промяна в търсенето и предлагането, които според него ще са съществени в обозримо бъдеще. Той настоява да има предвидимост – да не се пипат разходите, да не се вдигат възнагражденията в държавния сектор, но най-вече да се обърне внимание за повече приходи от концесии „от плажа на Обзор, през минните концесии и тези за минерална вода“

Политика и мерки

В света доминира политиката, а не пазарните механизми, независимо дали са държавни или корпоративни, заяви от своя страна доц. Виктор Йоцов.

„Проблемът с глобализация боксува, каза той и заяви, че България няма парични инструменти и всичко е съсредоточено във фискалната политика, която е проинфлационна, коментира той. – Инфлацията, която се случва сега е дългоочаквана. Тя не е изненада, а закъсняла, но на фона на процеси, които ни изненадват.“

Депутатът от ГЕРБ и бивш финансов министър Кирил Ананиев заяви, че е важно мерките срещу инфлацията да не се прехвърлят върху цялото население, настоява те да са добре таргетирани и за подпомагане на най-бедните хора.

По пътя към еврозоната

Депутати от управляващата коалиция изразиха различно мнение за възможността за приемането на страната ни в еврозоната от 1 януари 2024 г.

Според Любомир Каримански от ПГ „Има такъв народ“ не е голям шансът на България да влезе в еврозоната на тази дата. Точно обратното смята депутатът Венко Сабрутев от ПГ „Продължаваме промяната“(ПП), който е убеден, че датата е постижима.

Проф. Румен Гечев от ПГ „БСП за България“ (БСП) изрази опасението, че ранното влизане на страната ни може да донесе негативни последици. „Проблемът за еврозоната не е инфлацията в България, тъй като тя е малко по-висока от средната. Проблемът за България е, че ние имаме слаба конкурентоспособност, най-слабо развитата страна сме в ЕС и това ни поставя в особени условия, тъй като няма как общата монетарна политика на ЕС да бъде еднаква – за развити и за слаборазвити страни“, обясни икономистът.

Според Венко Сабрутев мерките, които правителството предлага срещу инфлацията, са таргетирани и достатъчно добре диференцирани. Той отбеляза, че в годината, в която държавите, които вече са приели еврото, инфлацията се е забавила спрямо предишната, а втората година след приемането на еврото се е задържала на нивото от първата година.

Депутатът смята, че по-високата инфлация не би следвало да бъде проблем за икономиката като цяло.

„Това, което ние трябва да направим като държава в този момент, е да капитализираме процеса по изпълнение на ангажиментите за приемане на еврото. Ние виждаме, че инфлацията е в цяла Европа, така че би трябвало да имаме разбирането на нашите европейски партньори“, добави депутатът във връзка с невъзможността на страната ни да изпълни изискването за инфлационния критерий за членство.