Без дерогация България ще наложи вето над петролното ембарго

Засега България не е получила официален отговор на искането си за изключването ѝ от налагането на санкции върху руския нефт от страна на ЕС, каза председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Радослав Рибарски пред бТВ.

„Разговорите продължават. Българското правителство е решило да направи всичко възможно“, каза Рибарски.

По думите му за страната ни трябва да важат същите аргументи като за Унгария и Словакия, защото рафинерията в Бургас е настроена технологично за преработка на руски нефт.

„Към момента сме категорични, че ще се борим до последно. Ако нещата опрат до кокала – да, най-вероятно ще наложим вето (на решението за ембарго на руския нефт)“, каза Рибарски.

Председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание не коментира възможните негативи на едно подобно вето за страната и заяви, че в момента „сме се концентрирали на позитивите“.

До края на следващата седмица ще има отговор от ЕК за искането за дерогация. „Две години отсрочка иска България от тези санкции“, каза Рибарски.

Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев вече бе заявил, че ако ЕС въобще допусне дерогация по въпроса, България ще поиска да е сред "освободените" от забраната за внос.

По-рано тази седмица Европейската комисия представи плановете си за ембарго като част от най-строгия пакет мерки срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна - шести поред. Плановете призовават за забрана на покупките на нефт и нефтопродукти, както и забрана корабоплавателната индустрия, базирана в страните членки на ЕС, да работи с руски петрол. Сега предложенията се доработват, за да се отговори на опасенията на различните държави членки.

Предвижда се ЕС да прекрати вноса на руски суров петрол в следващите шест месеца, а на преработен - до края на годината. Окончателната дума ще има Европейският съвет. Още при анонса ЕК обяви, че ще направи изключение за Унгария и Словакия, които нямат достъп до алтернативни доставки. Те ще могат да продължават да купуват петрол от Русия до края на 2023 г. по силата на сегашните си договори.

Междувременно Кипър, Гърция и Малта изразиха очакването си ЕС да вземе под внимание техните опасения във връзка с планираната забрана за транспортиране на руски петрол при уточняването на подробностите по предложеното ембарго върху руския суров петрол.

Според Рибарски алтернативните доставки на руски газ няма да струват двойно на България, като дори е възможно да не са по-скъпи. Той поясни, че формулата, по която се изчислява цената за азербайджански газ, я прави в пъти по-ниска от тази на газа от "Газпром".

Същевременно депутатът отвърна и на критиките на ГЕРБ, че се връщат посредниците при търговията на природен газ. По думите му трябва да се разграничават посредници и търговци. Като участник в договорите за алтернативни доставки ГЕРБ сочат фирмата "МЕТ", за която е работил изпълнителният директор на "Булгаргаз" Людмил Йоцов.

"Фирмите като "МЕТ" търгуват отдавна с природен газ. Доста големи количества, десетки пъти над нашето годишно потребление. Прекъсване на доставките по дългосрочния договор ни кара да се обърнем към такива търговци, Не бих казал посредници, те са доставчици, купуват го втечнен или по други тръбопроводи", коментира Рибарски.

„Необходимо е да се вземат предвид опасенията на Гърция, Малта и, разбира се, Кипър по конкретни въпроси, свързани със санкциите", заяви в петък кипърският президент Никос Анастасиадис пред репортери в Атина, цитиран от Ройтерс и БТА.

Гърция, Малта и Кипър разполагат с най-големите корабни флотилии сред 27-те страни членки на ЕС и в трите страни се намират големи центрове за мениджмънт на корабния транспорт.