Минималната работна заплата става 710 лв. от 1 април тази година. За това се договориха днес социалните партньори на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Бизнесът и синдикати обсъдиха с представители на държавата въвеждането с постановление на новия размер на минималната заплата от 1 април, която е приета с държавния бюджет за тази година.
Консултативният орган не успя да постигне пълно единодушие за нарастването на минималния месечен доход от труд, който в момента е 650 лв.
„Няма нищо ново или драматично. Решението, което взе парламентът за Закона за бюджета, ще бъде въведено в сила с постановление на Министерския съвет“, обясни след заседанието министърът на финансите Асен Василев, председателстващ НСТС, цитиран от БТА.
Против увеличението се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По време на дискусията заместник-председателят Кънчо Стойчев настоя да бъде въведена минимална работна заплата по икономически дейности, както и върху нея да не се начислява добавката, известна като „клас прослужено време“.
Българската стопанска камара (БСК) също се въздържа от подкрепа за предложението. „Причината не е толкова числото, а начинът на формиране на минималната работна заплата. Тя на практика беше гласувана в парламента със Закона за държавния бюджет. Днес беше донякъде безпредметно обсъждането на нейния размер“, обяви Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК.
Подкрепа за повишаването на минималното трудово възнаграждение изразиха от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“, но го обявиха за недостатъчно. „Инфлацията за февруари 2022 г. към февруари 2021 г. вече е 10%. Увеличението на минималната работна заплата, която трябваше да догонва средноевропейските нива, е под 10%“, посочи Ваня Григорова, икономически съветник към президента на КТ „Подкрепа“.
По думите ѝ при преглед на данните се вижда, че покупателната способност при минимална заплата в страната е по-ниска от тази в други три балкански държави, намиращи се извън Европейския съюз – Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора. Григорова каза, че по време на Тристранния съвет „Подкрепа“ е настояла да се мисли още от сега за ново увеличение на минималното възнаграждение от средата на годината, когато се очаква да има актуализация на бюджета.
„Настояхме минималната работна заплата при актуализацията да стане 50% от средната работна заплата, което към момента означава 840 лв.“, съобщи Григорова. Тя добави, че ако трябва да се съобрази с покупателната способност, минималната заплата трябва да достигне около 1000 лв. през средата на тази година.
Ваня Григорова съобщи още, че синдикатът е повдигнал за пореден път въпроса за липсата на публична информация за равнището и структурата на трудовите възнаграждения в страната. „Не можем да дискутираме минимални възнаграждения в страната, при положение че не разполагаме с тази информация“, заяви Григорова. Тя каза, че министърът на финансите Асен Василев е изявил намерение да направи въпросната информация публична.
Минималният доход вече изостава при инфлация от 10% за февруари тази година. Любомир Костов от КНСБ поиска с актуализацията на бюджета през юли минималната заплата да нарасне до 760 лева.
В рамките на заседанието Тристранният съвет обсъди и мярката 60/40 в помощ на бизнеса, която предстои да бъде удължена до 30 юни тази година.