В момента се събира документацията, с която ще се претендира иск пред Върховния касационен съд за отмяна на арбитражното решение, според което държавата ще получи само част от неустойката по неспазване на приватизациония договор на „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, придобила 70% от „Параходство Български морски флот“ АД. Така вицепремиерът по ефективно управление Калина Константинова отговори на питане на депутата от БСП Румен Гечев как е защитен интересът на държавата.
Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата е постановил, че фирмата мажоритарен собственик на „Параходство Български морски флот“ АД – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, не дължи на държавата неустойка по неизпълнен приватизационен договор в размер на 26,917 млн. лева от общо предявената сума от 52,255 млн. лева.
Калина Константинова напомни, че „Кей Джи Маритайм Шипинг“ има приватизационен договор от 2008 година, според който за срок от 10 години е трябвало да инвестира 779,99 млн. лева в кораби, като поддържа средногодишно тонаж на корабите не по-малък от 1 300 000 DWT. През 2016 година, две години преди изтичане на десетгодишния срок, фирмата завежда иск в Арбитражния съд на БТПП, с който претендира "стопанска непоносимост" и иска от арбитража да измени договора, като намали тонажа на 880 хиляди DWT.
През 2017 г. арбитражът уважава иска и изменя договора, но държавата обжалва решението пред Върховния касационен съд, който през ноември същата година приема, че арбитражът е превишил компетенциите си и „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД трябва да заплати неустойка от 52 млн. лева в тримесечен срок.
Фирмата обаче завежда ново дело пред Арбитражния съд на БТПП и през ноември 2019 г. внася отрицателен възстановителен иск, че не дължи на държавата неустойка по приватизационния договор. На 14 декември 2021 година арбитражът е приел, че неустойката трябва да е в размер на 25,334 млн. лева от предявените над 52 млн. лева.
„В момента тече срок и до 20 март решението може да се оспорва“, поясни Константинова. Тя напомни, че е заведено и второ арбитражно дело през декември 2019 г., от изхода на което зависи и предходното.
Константинова посочи, че България е поставена в трудна позиция заради отмяната на чл. 47, точка 3 от Международния търговски арбитраж през 2017 г. и почти няма основание за отмяна на решението на арбитражния ред. Отменената разпоредба е давала основание това решение да бъде отменено, тъй като нарушава правилата, според които държавата не трябва да се третира като търговец при съдебни спорове. Това основание обаче сега отпада и шансът делото да се спечели е много малък.
Проф. Гечев посочи, че представителят в Арбитражния съд на Агенцията за публичните предприятия и контрол Хр. Антов се е подписал без особено мнение в решение, което не е в интерес на българската държава. Той информира, че компанията „Кей Джи Маритайм Шипинг“ дори има претенции за покриване на търговски разходи.
Като аргумент, че е възможно да се защити интересът на държавата, депутатът обясни, че Съдът на Европейския съюз е категоричен, че не могат да се изключват от правораздавателната система на ЕС споровете, които могат да се отнасят до прилагането и тълкуването на правото на съюза. Той е категоричен, че няма нужда която и да е страна членка на ЕС да отива на арбитражен съд, за да защитава своите решения.
Румен Гечев дори допусна, че ЕС и Европейската комисия могат да образуват производство за неизпълнение на договорите по член 258 за функционирането на ЕС. Затова депутатът съветва да се направят промени в Агенцията за публичните предприятия и контрол в интерес на държавата.