"Една мегаструктура ще каже ли как да се развива всеки университет, ще запази ли той своята автономия, ще може ли да разкрива нови специалности и факултети – това са въпроси, които трябва да зададем", коментира тя.
Проф. Анелия Клисарова напомни, че обединяването на университети е стара идея на предишни министри, които са заявявали такова намерение. "Чисто математически погледнато - да, университетите са повече на глава от населението, отколкото в много други европейски страни. Но въпросът е дали ще се прави механично окрупняване или последователно, като процес, за да се удовлетворят всички университети в страната и да се запазят уникалните специалности, които се предлагат", посочи тя.
Проф. Анелия Клисарова съветва преди да се пристъпи към осъществяване на тази идея, да се направи анализ на висшето образование – колко студенти постъпват в дадено висше училище, какви са специалностите там, към които се проявява интерес, реализират ли се на пазара на труда студентите, които завършват.
Според нея не е въпросът само да имаш диплома за завършено образование, а и „как ще се развиваш и как ще работиш занапред за себе си, за семейството си, а с това допринасяш и за развитието на цялата държава".
Професорът съветва да се мисли кои специалности може да бъдат обединени и как да се помогне на малки университети да се развиват и да вървят напред, независимо в каква структура ще бъдат обединени. „Истина е, че има големи университети и по-малки, на които им е трудно да съществуват, но също така е истина, че тези университети са уникални по своята същност. Има специалности, които са единствени за страната. Ние трябва да запазим и да доразвиваме тези специалности. Има и специалности, от които пък държавата има нужда. И като ги обединим ще осигурим ли повече студенти, по-високо качество на образованието и по-добра реализация на студентите, след като завършат“, риторично попита проф. Клисарова.
По отношение на бюджетите на университетите тя напомни, че има две системи за оценка на качеството и развитието на университета. "На първо място това е акредитационната система, която има много пропуски и другата е рейтинговата система. Университетите се състезават, за да докажат къде са най-добри. Тези две системи трябва да заемат по-голямо място в оценката, която се дава за университетите и тази оценка да бъде свързана и с финансирането", съветва проф. Клисарова.
При усъвършенстване на акредитационната система ще има ли университети, които сами да искат да влязат в по-голяма структура със запазване на автономията си? Достатъчно ли са парите за образование в Бюджет 2022? Как се обучават медици в условията на пандемия? Могат ли лекари да се обучават дистанционно?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.
преди 2 години и кво ... доктор с купена диплома ше ме лекува през нета ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Инджинере, отдавна се плаща на калпак, вкл. и във вишото... Трагедия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години когато болницата и училището станат еднолични търговци , може да се удари кертика на държавата ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години даже като се замисля ... без 4-5 специалности другото си е пълнеж и изобщо не трябва да се учи в университета, примерно... културология и подобни! отговор Сигнализирай за неуместен коментар