Правителството обяви тази седмица програма за 12 млрд. лева за довършването на АМ „Хемус“, „Струма“ и „Черно море“, нови четири или пет моста на река Дунав, два или три тунела под Стара планина. Програмата ще бъде предшествана от анализ какво е реалистично да се изгради.
„Правителството трябва да подготви сериозна инвестиционна програма за цялата транспортна система – говори се за автомагистрали, но не чуваме за нито един от жп проектите, които са приоритет и за България и за Европейския съюз, посочи Мутафчиев. – Инфраструктурата е важна, но тя е част от транспортната система, която трябва да бъде ефективно балансирана.“
Експертът съветва да се обърне внимание на железопътния транспорт – заради неговата важност не само за България, но и за ЕС – но не само като пътища, а и като подвижен състав.
„Скорости до 160 км/ч по железопътни линии в България – какъвто проект обяви Европейската комисия за важните линии в континента – са възможни и са били залегнали в споразумение на балканските държави. За съжаление след 2011 г. работата по това споразумение спря“, напомни Мутафчиев.
Той обясни, че България има линия за 160 км/ч между Пловдив и Свиленград от близо седем години, но няма влак, който да се движи по нея. „НКЖИ е задължена да поддържа линията, но няма превоз, който да плаща за услугите“, каза Мутафчиев.
По думите му това е част от политиката, където трябва да се балансират проблемите.
„Държавата трябва да има и добра идея как и кога ще финансира тези проекти, за да не плащат данъкоплатците сметката им, съветва той и даде за пример изпуснатите възможности за финансиране на АМ „Хемус“, след като правителството през 2012 г. не е успяло да защити значимостта на пристанище Варна пред ЕС.
Председателят на „Форум за балкански транспорт и инфраструктура“ е убеден, че България трябва да работи заедно със своите съседи за осъществяването на подобни големи проекти.
„Заедно с Турция и Румъния проект като АМ „Черно море“ може да е много повече от скоростен път между Бургас и Варна, а и открива възможности за различни начини на финансиране извън чисто държавното“, очаква да има перспектива пред инфраструктурното развитие Мутафчиев.
Той се надява, че по подобен начин връзката между АМ „Струма“ и АМ „Тракия“, и проектът за магистрала „Рила“ – трябва да включва и Северна Македония.
„Ако има необходимост за увеличаване на връзките между България и Румъния, изграждането на нови мостове през р. Дунав – или други начини на транспорт – е добра идея, особено ако се свързва с транспортната връзка север – юг в Европа. Но това трябва да включва и подобряване на свързващата пътна инфраструктура“, очаква Мутафчиев.
Може ли да стане река Дунав зелен коридор на Европа? Какво още включва планът на правителството за инфраструктурните проекти и колко реален е той може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.