64% от българите очакват икономически трудности през 2022 г., 6% икономически просперитет, а 19% от запитаните смятат, че в икономически план 2022 г. ще е същата като 2021 г. 11% се затрудняват да дадат отговор. Това показва изследването „В края на годината“ – най-дългогодишното глобално изследване на общественото мнение, стартирало през 1979 г. от „Галъп интернешънъл“.
Според проучването в края на 2021 г. глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година, но страховете за предстоящи икономически трудности остават високи. Глобалната пандемия очевидно все още влияе на световните надежди, страхове и очаквания, но личат и значителни различния в отделните региони и страни.
С приближаването на края на 2021 г. личи надежда за по-добро бъдеще по света, но тя да не достига до нивата, премерени преди няколко години. 38% от световното население сега смятат, че 2022 г. ще бъде по-добра от 2021 г., 27% очакват по-лоша година и 27% вярват, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. Картината изглежда подобна на тази в края на 2020 г. Годината с най-големи нива на песимизъм по света през новия век все още остава 2008 г.
г2
Конкретно в България очакванията за просперитет в икономическото развитие не са много далеч от средното ниво за ЕС.
Средно в съюза 14% очакват подем, 53% трудности, а 28% очакват 2022 г. да е същата в икономически план.
Настроенията в източните държави от ЕС пък са още по-близки до тези у нас – 9% очакват икономически подем, 62% трудности, 23% очакват годината да е същата, а 7% не могат да преценят.
От проучването става ясно още, че както обикновено нивата на оптимизъм в България не са много високи. Тази година 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 г. ще е по-добра от изминалата, 48% по-скоро очакват 2022 г. да е по-лоша, а според 21% следващата година ще е същата като тази. 16% не могат да преценят. От Галъп изчисляват, че нетната стойност на Индекса на надеждата в България е -33, което поставя страната в топ 5 на най-песимистичните държави за поредна година.
г1
Хората в Индонезия изглеждат в най-голяма степен изпълнени с надежда (76% там очакват по-добра година), а също и хората в Албания (70%), Нигерия (68%), Азербайджан (62%) и Виетнам (59%). Надеждата е слаба в Афганистан (56% очакват по-лоша година) , Турция (също 56%), България (48%), Полша (47%), Чехия (45%) и Пакистан (41%).
Гражданите на Южна Корея (54% там очакват следващата година да бъде същата като тази), Италия (48%), Сърбия (42%) и т.н. по-скоро очакват 2022 г. да бъде същата като 2021 г.
преди 2 години Я разгадайте схемата с онези милиони от магистралите и натикайте у кауша Боювите крадци па да видим няма ли да се вдигне оптимизма. Лично аз мисля , че точно изгонения (защо ли) от Реф. блок сегашен министър Грозданчо няма да стори това ама да видим. Живеем в пазарна икономика. От 2009та насам яко се печатат пари. НАй-сетне настана инфлация. Кво се оплаквате. Светът е свръхзадлъжнял. Държавите са свръхзадлъжнели. Масово. САЩ, Япония, Франция, Италия, Испания и много други. Инфлацията идва за да стопи дълговете. Естествено ще стопи и депозити. Живеем в капитализъм. Живеем в глобален свят. За да стъпят на фасона на Китай вдигнаха енергоносителите. Нашите проблеми с газта и тока са едно абсолютно нищо в голямата игра. След няколко години ще чуете как Германия и Япония са минали на водород, а ние пак ще ссме си опашкари. Пак ви казвам - капитализъм, свободен пазар и т.н. Нормални неща. Важното е много да не вдигнат лихвите, а то май е невъзможно. Вече казах - ще фалират водещи огромни държави. Няма какво да се плашим. Не искахме Белене, не искаме ядрени мощности - значи сме гортови да плащаме скъпа зелена енергия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар