Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".
Как ще се реши проблемът с напояването на земеделските стопанства в България на фона на климатичните промени, ще има ли таван на директните плащания и кога ще са готови стратегическите документи за развитието на земеделието – 2021 г. приключва без фермерите да имат категоричен отговор на тези въпроси.
Отговор трябва да видим в два стратегически документа, които ще определят развитието на сектора в следващите години - Стратегическият план за развитие на земеделието и развитие на селските райони за периода 2023-2027 г., чрез който България ще прилага Общата селскостопанска политика (ОСП) на Евросъюза, и Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в който част от мерките и финансирането засягат агросектора. И двата документа засега не са напълно готови.
Междувременно редица сериозни промени за сектора бяха записани в коалиционното споразумение на „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ в частта „Земеделие“. Коалиционните партньори бяха категорични, че трябва да бъде въведен таван за директните субсидии до 100 хил. евро на земеделски производител.
В Стратегическия план са заложени десет основни цели, свързани с доходите на стопаните, конкурентоспособност, модернизация и устойчивост в условията на климатични промени.
„Стратегическият план за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) е във финален етап на подготовка и до края на годината ще бъде изцяло готов, така че срокът за предаването му ще бъде спазен“, заяви бившият агроминистър проф. Христо Бозуков на финала на управлението на служебния кабинет. Той увери в началото на декември, че започва поредица от тематични работни групи за финално обсъждане на проекта, след което той ще бъде изпратен в Народното събрание. На 10 декември земеделското министерство съобщи, че дебатите по Стратегическия план са започнали.
След сформирането на редовно правителство от четирите политически формации отново остава отворен въпросът как върви работата по плана и кога най-после ще е готов.
„Изпращането на Националния стратегически план към Европейската комисия (ЕК) е приоритет в работата на Министерството на земеделието. Значителна част от дейностите по изготвяне му са завършени, но предстои още работа до цялостното му приключване“, съобщиха за Investor.bg от агроминистерството.
Оттам припомниха, ча част от нормативните актове, които имат отношение към Стратегическия план, все още не са подготвени от ЕК и това създава затруднение.
Стратегическият план според информацията от министерството е актуализиран след постъпили становища и ще бъде представен в тематичната работна група, а когато е напълно готов и в Народното събрание.
Таван на плащанията
На въпрос дали ще има таван на директните плащания от Министерството на земеделието отговориха, че според европейското законодателство България може да намали основното подпомагане или да определи горна граница за размера му.
За да се оцени ефекта от въвеждането на таван на плащанията, агроминистерството е разработило девет варианта с оценка на ефекта от прилагането на всеки един от тях. Документът е изпратен на тематичната работна група.
Важни въпроси като тавани на плащанията за земеделските производители и определянето на субсидиите трябва да се решават от Народното събрание, заяви новият министър на земеделието Иван Иванов.
Планът за възстановяване и устойчивост
В по-ранен вариант на Плана за възстановяване се предвиждаше ресурс от 847,9 млн. лв., който да се насочи към държавното предприятие „Напоителни системи“ за периода 2021-2025 г. Служебното правителство обаче премахна тази мярка от плана и в него за напояване останаха 100 млн. лева. В преработения вариант се предвижда земеделските стопани да се възползват директно от ресурса. Засега поне не се очертава възможност да се обнови остарялата инфраструктура, която поддържа „Напоителни системи“.
От агроминистерството заявиха, че след внасянето на плана в Европейската комисия на 15 октомври 2021 г. се провеждат експертни срещи със службите на Комисията, целящи изясняване на някои аспекти и прецизиране на технически детайли.
Оттам допълват, че за подкрепа на инвестиции държавите-членки могат да ползват и заемен ресурс, който може да им бъде предоставен до 31 декември 2023 г. В Министерството на земеделието се обсъжда включването в НПВУ на по-късен етап на приоритетни за селското стопанство проекти за финансиране със заемни средства, в това число за рехабилитиране на хидромелиоративната система, за превенция срещу градушки, в сферата на селекцията и производството на семена, но трябва да бъде взето политическо решение България да се възползва от тази възможност.
Що се отнася до направлението за ефективно използване на вода в земеделските стопанства, земеделците ще могат да ползват финансова помощ до 50% от инвестициите им в подобряване на управлението на водните ресурси.
Сред възможните инвестиции, които могат да се финансират са:
- поливни системи, допринасящи за ефективно използване на водата;
- инсталации за пречистване и рециклиране на отпадни и входящи води и за повторно използване на води;
- оборудване/съоръжения за прилагане на иновативни технологии за пестене на вода;
- съоръжения за съхраняване на вода (резервоари, цистерни);
- системи за автоматизирано напояване, включващи цифрови и роботизирани решения и др., по информация от земеделското министерство.
Остава отворен въпросът доколко ефективно ще е това, след като старата инфраструктура на „Напоителни системи“ засега изглежда няма да се рехабилитира или разширява. Освен това земеделският министър Иван Иванов обяви, че в предприятието започва проверка за сключени договори за ремонти на дигите в цялата страна на стойност 107 млн. лева и съмнения за нелоялни практики.
Планът за възстановяване пък беше преправян няколко пъти и накрая се оказа, че коалиционното правителство ще го преработи и ще го внесе отново за одобрение в Европейската комисия (ЕК), която го върна с 43 забележки в средата на декември.