Задава се таван на субсидиите за големите земеделски стопанства

За таван на директните плащания преговаряха на работна среща за сектор земеделие „Продължаваме промяната“ (ПП) и потенциалните им коалиционни партньори от „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и Българска социалистическа партия (БСП). Участниците в днешната среща се разбраха допълнително да се уточни какъв да е лимитът за подпомагането на площ.

Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че големите ферми с над 15 хил. дка земя на практика са конкурентни и субсидиите трябва да се пренасочат към други сектори, където добавената стойност ще бъде по-голяма. Сега субсидираме хляба на Египет, коментира той. 

Над 80 на сто от директните плащания отиват в 2% от земеделците. Заради сериозния ресурс, който получават големите арендатори, те стават още по-големи, а малките изчезват, коментира Албена Симеонова от ДБ.

Кирил Петков каза, че използването на агроминистерството и агенциите му, включително и горите, като политически инструмент за контрол на голяма част от населението трябва да отпадне. Според него антикорупционната комисия трябва да разследва сигнали на много нива за сектора и да бъдат премахнати „политическите инвеститори“, които си обслужват интересите с публични средства. По думите му нивото на прозрачност е занижено.

От ПП предлагат създаването на шест събирателни пазара, където да се разтоварват камионите с вносни плодове и зеленчуци и да има митнически и лабораторен контрол. Също така тези хъбове да са свързващо звено между по-малките производители и търговските вериги и там да има калибриране, опаковане и контрол върху продукцията.

Друго предложение е кооперативите да създават складови бази върху държавна земя на основата на публично-частно партньорство.

Иван Христанов от ПП коментира, че Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) не е най-прозрачната структура и доверието към него отсъства. Политическата формация предлага да се намалят административните процедури за фермерите и затова планират одит с тази цел.

И още идеи: при напояването да се възстановят магистралните тръбопроводи; да има инвестиции, които да превърнат България от износител на суровини в износител на готов продукти; стимули за създаването на трайни насаждения, лозя, етерично-маслени култури и рози; целенасочена политика за подобряване на авторитета на страната като производител. От ПП се застъпиха за работата върху марки, гарантиращи качество и произход на продуктите, справедливо възнаграждение, достъп до пазара (например пресен продукт). Те посочиха биоземеделието като приоритет.

Във връзка с управлението на рискови събития поставиха въпроса за гаранционен фонд, градозащитата и подобряването на ветеринарния контрол.

На срещата бяха обсъдени и редица предложения за Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и излизането й от МЗХГ.

Участниците предложиха и промени в поземленото законодателство, например според ИТН трябва да се въведат дългосрочни арендни договори за 7 години, вместо сегашните едногодишни споразумения и да се въведе забрана за даряване на идеални части земеделска земя, освен ако не е между роднини, да се създаде Закон за комасация на земята.

Според участниците в групата трябва да се обърне внимание на пчеларството, да се следи за употребата на пестицидите и опрашването да бъде признато за екосистемна услуга.

Гергана Кабаиванова от ДБ предложи да се облекчат мерките за занаятчийските храни, да се регулира продажбата на домашни храни, местните власти да включват местни храни в обществените поръчки, малките производители да ползват лабораториите и научните центрове на по-големите компании, да се развият регионални хъбове, които да развиват познанията на производителите в района, да се окаже маркетингова подкрепа на тези производители.

Според нея за микропредприятията събирателните складове не са решение, а продукцията им трябва да се представя на фермерски пазари, където да се види тяхното лице и произход.