Той обясни, че от 2017 г. насам всички европейски правителства са поискали помощ от Комисията в различни сфери – от частни финанси и икономика, публични финанси, зелен преход, миграция и правосъдие до трудови пазари и дигитализация.
„Всяко едно от тях [правителствата] има различни приоритети – за едно правителство това може да бъде данъчната система, а за друго изследванията в университета“, поясни Нава.
Той поясни, че през последните пет години в България ЕК е работила по 45 проекта в сферата на управлението на публичните финанси, публичната администрация и управление в здравеопазването и образованието, устойчиво развитие и зелен преход, достъп до финансиране.
„Този брой обаче не е голям. Има страни в ЕС, които са искали повече техническа помощ през последните няколко години", подчерта той.
Представителят на ЕК поясни, че намесата при държавните компании е техническа. „Не предприемаме никакви действия при избора на това дали една компания трябва да бъде частна или публична. Помагаме на страните членки на ЕС да изготвят клаузите и да приложат ефективно закона за публичните компании. Ние предлагаме техническа помощ, след като политическото решение бъде взето“, разказа Марио Нава за дейността на Генералната дирекция "Подкрепа на структурните реформи" в ЕК.
От думите му стана ясно, че техническите намеси се правят чрез Министерството на финансите и Агенцията за управление на държавните компании. „Досега сме помогнали на България да напише нов Закон за публичните предприятия и агенциите за контрол“, припомни Нава.
Той отбеляза, че не се пестят критики към управлението на държавните фирми.
Защо помощта на ЕК в областта на киберсигурността в България е особено наложителна? Как се подпомага страната ни за осигуряване на сигурна национална инфраструктура, свързана с данъците? Има ли готови решения, които може да ползва България, при прилагане на международния опит при установени дефицити?
Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.