Мярката 60/40 остава един от най-мащабните инструменти, използвани от публичните власти за ограничаване негативното въздействие на пандемията от коронавирус върху пазара на труда. От нейния старт до края на септември са изплатени 1,5 млрд. лева за общо 13,3 хиляди работодатели и близо 320 хиляди работници и служители. Това се посочва в анализ, публикувани в последния информационен бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ).
По мярката работодателите получават парични средства в определен процент от осигурителния доход на наетите от тях работници и служители, за да съхранят работните им места, вместо да прекратят трудовите им правоотношения като реакция на икономическите затруднения.
В анализа се посочва, че промените в дизайна на мярката, в сила от 1 юни 2021 г., са насочили средствата към работодателите, най-силно засегнати от икономическите последствия от пандемията. Освен по-високите изисквания за минимален деклариран спад на приходите от продажби, бе въведен и диференциран интензитет на подкрепата в съответствие със спада на приходите от продажби.
Промените, в сила от началото на юни, са съвпаднали с период на икономическо оживление и отчетен ръст на брутния вътрешен продукт от близо 10% на годишна база. Това е причината независимо от промените в дизайна на мярката, да не се отчита влошаване на показателите на пазара на труда, а точно обратното – ръст на наетите и намаляващ брой на безработните лица, регистрирани в Агенцията по заетостта.
Комбинацията от икономически растеж и променени параметри на мярката 60/40 са довели до съществено намаляване на размера на изплатената финансова подкрепа. Намалението е резултат най-вече от по-малкия брой участвали работодатели, но и от по-малкия размер на подкрепата, падаща се на един работник и служител.
Профилът на работодателите, подкрепени по мярката за юни и юли, не е коренно различен от този по предишния дизайн на 60/40, пише още в анализа. Това показва, че промените в дизайна на мярката са се отразили по сходен начин за всички икономически дейности и групи предприятия.
Независимо от стесняването на обхвата на мярката, стойностите на ключови показатели за развитието на пазара на труда отчитат видимо подобрение на годишна база, посочват анализаторите на мярката. През юни 2021 г. броят на наетите лица е нараснал с 2,9% спрямо същия месец на миналата година, а броят на безработните лица, регистрирани в дирекции „Бюро по труда“ на Агенцията по заетостта, е отчел рекордно ниско ниво и намаление с 37,6% на годишна база. Намаление се отчита и в броя на безработните лица, на които е изплатено парично обезщетение – през юли 2021 г. е регистриран спад от 48,8%.
Предварителните данни към 30 септември 2021 г. показват, че общият размер на плащанията, отнасящи се за юни и юли, е намалял до 95,4 млн. лв. в сравнение с близо 220,8 млн. лв. за април и май, т.е. намаление на средномесечния разход съответно от 110,4 млн. лв. до 47,7 млн. лв.
Намалението на средномесечния разход се обяснява с две причини - първо, близо двойно намаление на броя на работодателите, участвали в мярката, и второ, намаление с около 27 на сто на сумата, която се пада средно на един работник и служител. От друга страна, броят на работниците и служителите (средно на работодател) се увеличава с около 15 на сто, което подсказва промени в структурата на подкрепените предприятия според числеността на работещите в тях лица.
В сравнение с април и май 2021 г. финансовата подкрепа за юни и юли 2021 г. намалява към всички икономически сектори. Очаквано, най-голямо намаление в абсолютен размер има в секторите, които досега получаваха най-много средства – преработваща промишленост (спад от 51,4 млн. лв.), търговията (спад с 16,5 млн. лв.), транспорт, складиране и пощи (14,0 млн. лв.), добивна промишленост (спад с 13,2 млн. лв.), хотелиерство и ресторантьорство (спад с 9,0 млн. лв.).
Промяната в дизайна на мярката 60/40 не води до съществени промени в разпределението на финансовата подкрепа според големината на предприятието, пише в анализа. През цялата 2021 г. най-голям дял от средствата са насочени към работодателите, осигуряващи 250 и повече работници и служители. За анализаторите това е логично, тъй като при тези работодатели са и най-големият дял от работните места, за които е предоставена подкрепа и осигурителният доход на работещите в големите предприятия работници и служители е по-голям, което води и до по-голям размер на подкрепата, падаща се на едно работно място.