Разделителната линия в ЕС при ваксинацията повтаря Желязната завеса

Разделението Изток-Запад

България и Румъния обаче не са единствените, изправени пред проблем с колебанието. Европейският съюз явно е разделен на две части. Едната половина възприема ваксинирането и почти всички вече са имунизирани. Другата половина изпитва трудности да убеди голям брой от гражданите си да предприемат тази стъпка на фона на дълбоко недоверие срещу ваксините.

Разделителната линия е разположена приблизително там, където преди Желязната завеса разделяше Европа на Източна и Западна.

От 27-те страни членки на ЕС 15-те най-добре представящи се от гледна точка на темпа на ваксиниране са все западни страни, а 10-те в дъното са бивши комунистически страни. Гърция и Литва са единствените две държави, които се противопоставят на тенденцията, като Литва е на 16-то, а Гърция – на 17-то място.

Всички бивши западни страни, с изключение на Гърция, са ваксинирали напълно поне 70% от възрастните. Нито една от източните страни не е достигнала този праг за момента.

Според Кръстев начинът, по който пандемията се разви в различните страни, може да е един от факторите, които обясняват различията. „Страните, които бяха по-силно ударени от първата вълна, през 2020 г., когато шокът бе по-силен, държави като Италия или Испания, те са по-успешни във ваксинирането като цяло от страните, които бяха ударени от втората вълна“, казва той, допълвайки, че българското правителство така и не успя да убеди хората, че висок процент на ваксиниране е топ приоритет.

„Вместо това стана въпрос на национална гордост, че никога не сме имали локдаун“, добавя той.

Анна Ничинска, асистент в Департамента по икономически науки във Варшавския университет, изучава причините за колебанието срещу ваксините и казва, че историята играе водеща роля за влиянието върху решенията на хората.

Ничинска и колегите ѝ са проучили данни за доверието в здравните системи и медицинските власти на 100 страни и откриват, че недоверието е много по-високи в държави, които са преживели комунизъм в съветски стил в миналото.

Хората, които пряко са били лъгани от правителствата си, сега трудно се доверяват на властите, години след промените, обяснява тя. Колкото по-дълго са живеели хората в комунизъм, толкова по-голямо е недоверието им.

„Хората, изложени на съветски комунизъм, имат по-малко доверие в други хора, в правителството и в здравните системи, [опитът] насажда недоверие в публичното пространство и [всичко] формално“, казва тя.

Според Ничинска това е една от причините защо строгите изисквания за ваксиниране може да не доведат до значително по-високи нива в такива страни.

„Решението за ваксиниране се базира на доверието и да го направиш задължително, ще бъде контрапродуктивно, трябва да запомните, че в много страни има дълга традиция на съпротива срещу държавата, затова хората ще намерят начин да избегнат задължителната ваксинация“.

Европейската комисия призна, че ниските нива на ваксиниране в някои от страните членки е проблем.

„Докато вирусът не е победен във всички държави членки, той просто не е победен“, каза говорител на Комисията пред CNN. Според ЕК страните, които изпитват трудности с вдигане на ваксинационните нива, трябва да се фокусират върху кампании, които таргетират именно колебаещите се и да подчертаят значението на науката.