В последните години българското висше образование се лута между моделите на тясната теоритизация, на практико-приложността, а днес и на интердисциплинарността, хибридното обучение и споделянето на ресурси, посочва проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП), по време на кръгла маса на тема „Професионалното висше образование в България – пътна карта за развитието му и приоритет за държавата?“, проведена в НДК.
По думите на Темелкова в Стратегията за висшето образование за периода 2021-2030 година е дефинирана ясната специфика на висшите училища, а те са изследователски, образователни и професионално ориентирани. С особена актуалност звучи и приемането на методика за определяне на научноизследователските висши училища. На фона на тази реалност, която насочва финансирането към само едни университети, пистата на висшите училища, които предлагат специализирано висше образование, е отрязана, изтъква Темелкова. Тя цитира икономиста Е.Ф. Шумахер, според когото, „малкото е красиво“, защото локализацията е съвременният отговор на вредите, които нанася глобализацията.
„Вероятно в далечната 1881 г., когато е създадено Висшето училище по телекомуникации и пощи, никой не си е представял, че ще комуникираме за секунди от единия до другия край на Земята, така че този пример за развитие е пример за това как правилното образование и точната наука са в основата на човешкото развитие“, сподели от своя страна проф. Генка Петрова, зам.-министър на образованието. „Моето лично виждане е, че първо е науката, после е образованието и след това идва приложната част. Без наука, ние сме изгубени в бъдещото развитие на нашите професии, защото всяко едно образование и всяка наука трябва да виждат много напред в бъдещето, за да могат да подготвят специалисти, които да предвиждат промените на средата. Обучението трябва да създаде един общ фундамент на хора-визионери. Обичам да казвам на моите студенти, че когато завършвах своето висше образование, 99% от лекарствата, с които работим днес, тогава не съществуваха. Ако нямахме фундамента на образованието, по който да мислим, днес нямаше да се справим с това, което практиката и професията ни предлага. Науката, образованието и професионалното образование трябва да вървят заедно , те са част от една обща конструкция“, изтъква зам.-министърът.
От своя страна президентът на Европейската асоциация за специализирано висше образование EURASHE, Армандо Пирес, в която ВУТП е единствен член от България, сподели, че в организацията са все по-ангажирани с научно-изследователската дейност и нейните иновационни спектри на европейското равнище.
„Ние имаме нашата гледна точка върху бъдещето на образованието и уменията на бъдещето, които са – заздравяване на партньорствата и социалните измерения. Днес живеем във време на историческа трансформация, с новите предизвикателства и с промяната на развитието и сътрудничеството. Когато говорим за професионално висше образование, имаме предвид – разнообразие, с различни пътеки пред завършилите студенти, максимално близки до трудовия пазар“, изтъква Пирес.
При сегашната рейтингова система, ако дадено висше училище има високо качество на образованието, висока реализация на завършилите, по-добри контакти с бизнеса, обаче няма много високи научни резултати, то няма никакъв шанс, защото трябва да се съревновава с тези, които имат високи научни резултати, изтъква ректорът на Софийски университет Анастас Герджиков.
„Идеята на това разделение преди шест, седем години, когато го замисляха, беше, да позволим всеки да се съревновава с тези, които са като него“, добавя Герджиков.
Към дискусията, свързана със специализираното висше образование, интерес проявиха президентът Георги Първанов (2002-2012 г.), почетният ректор на УНСС проф. д-р Борислав Борисов, общественици, представители на различни неправителствени организации.