Промяна в електоралните нагласи и още по-фрагментиран парламент със седем партии измерва агенцията "Маркет - Линкс" при очакван предсрочен вот през есента. Първа политическа сила ще бъде ГЕРБ - СДС, а шанс да влязат в парламента вече имат и от партия "Възраждане", сочи проучването, направено съвместно с bTV.
В него са участвали 1055 души по метода на личното интервю в периода 13-22 август.
Разликите между три партии са минимални, в рамките на статистическата грешка, и всяка една от тях - БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България", може да заеме второто място в следващия парламент.
Мобилизацията на избирателите изглежда в подем след ниската активност в изборите на 11 юли. В процентно отношение формацията между ГЕРБ - СДС биха взели 21,6% от вота на тези, които заявяват категорично, че ще гласуват, и 15,7% от всички, според проучването на агенцията.
Гласовете за "Демократична България" са 16,5% от гласуващите и 11,3% от всички, а за ИТН - 15,7% от гласуващите и 14,2% от всички. Подкрепа за БСП дават 15,7% от далите заявка, че ще гласуват, и 12,5% от участващите в проучването.
Следващата политическа сила е ДПС с 11% от гласуващите и 10,7% от всички, а "Изправи се БГ! Ние идваме" ще получат 4,5% от гласуващите и 4,1% от всички. Шанс за влизане в Народното събрание има и партия "Възраждане" с 4,3% от заявилите желание да гласуват и 3,1% от всички.
Данните показват още, че обществената удовлетвореност за посоката на развитие на страната спада съществено и достига нивата от ноември 2020 г. Тогава на мнението влияние оказаха не само политическото напрежение, но и вълните на коронавируса. Сега здравните проблеми не са толкова голям фактор, посочват от "Маркет - Линкс".
Народното събрание е институцията с най-ниско обществено доверие - само за месец спадът е от 10 пункта до 13%, показват данните. За сметка на това обаче служебният кабинет се радва на растяща подкрепа и през август доверието в него вече е 54%, или с 3 пункта ръст спрямо юли. Най-голямо е доверието в министъра на икономиката Кирил Петков (42%) и на финансите Асен Василев (31%).
Основният извод, който анкетираните правят от невъзможността ИТН да състави правителство, е, че трите партии на протеста носят споделена вина за това (40%). Около 25% обвиняват за провала политическото поведение на ИТН, а 15% - "Демократична България" и ИБГНИ.