Неефективни обучения и дигитална неграмотност разкри одит на Сметната палата

Неефективни политики при обученията за възрастни установи проверка на Сметната палата. Според одиторите България е на опашката в ЕС по дигитални умения.

Изводите са направени след одит на професионалното обучение за възрастни за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г., който е част от паралелен одит „Работна сила 2030“ в рамките на  организацията на европейските сметни палати - ЕВРОСАЙ. 

Социалното и образователното министерство не са достатъчно ефективни при нарастващата нужда от нови знания и умения, преквалификация и обучение през целия живот, казват експертите. 

Необходими са трайни усилия за цялостно подобряване на качеството и ефективността на националната система за образование и обучение. Това зависи не само от публичните власти, но и от работодателите и самите граждани, коментират одиторите.

Според доклада въпросът е от изключителна важност за развитието на страната. Информационните технологии и демографските изменения трансформират пазара на труда и изискват висока квалификация на работещите, която може да се постигне чрез непрекъснато образоване и обучение през целия живот.

Дигиталните умения вече са ключови за работната сила. Европейската статистическа служба „Евростат" анализира използването на интернет или софтуер от лица на възраст между 16 и 74 години в четири области - информация, комуникация, решаване на проблеми, софтуерни умения. По тези показатели България е на едно от последните места в Европейския съюз. През 2019 г. разликата в дигиталните умения между хората от градовете и селата в България е 23 процентни пункта, а средно за Европа е 14 процентни пункта.

Според одита през 2019 г. България е на предпоследно място в ЕС по дял на населението на възраст 25-64 г., участващо в образование и обучение. Резултатите на страната са близо 6 пъти по-ниски от средните за ЕС, а спрямо водещите страни като Швеция и Финландия - между 15 и 17 пъти. 

Проблемът се усложнява и заради застаряването. НСИ прогнозира, че до 2080 г. населението на България ще намалее с близо 30 на сто, а делът на хората над 65 г. ще достигне до 29,4 на сто.

Прогнозите на Световната банка са, че към 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според НСИ населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 г.

Изработени са множество стратегии и програми, изпълняват се различни европроекти. Всички стратегически документи акцентират върху необходимостта от учене през целия живот и повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила, но няма увереност за това каква част от работната сила трябва да се преквалифицира и да повиши компетенциите си до 2030 г.

В България все още не е изградена напълно системата за прогнозиране на уменията, необходими за пазара на труда в бъдеще. Разработени са отделни елементи и инструменти, които се нуждаят от усъвършенстване.

През 2017-2019 г. са направени средносрочни и дългосрочни прогнози за  пазара на труда, но те не съдържат:
- анализ на очакваните нововъзникващи и изчезващи професии и работни места;
- несъответствията по региони между професионална квалификация и икономически дейности.

Министерствата и работодателските организации нямат обективна картина на специалностите с очакван дефицит, твърди Сметната палата.

Планираните обучения за безработни и заети възрастни, финансирани от бюджета и еврофондовете, се увеличават от 2017 г. до 2019 г. Въпреки това националната цел за 2020 г. за участие на възрастни в образование и обучение не е постигната. Напредъкът през последните 12 години е незначителен (едва 0,7 процентни пункта), което е индикатор за неефективни действия.

Слабото участие на възрастни в учене през целия живот не позволява пълното използване на техния потенциал от бизнеса. Няма такава нагласа сред населението, особено при хората над 50 г. Под 10 на сто остава делът на посещаващите курсове за повишаване на квалификацията и професионалната компетентност.

Основните бариери пред участие в обучения са липсата на смисъл за по-възрастните, на време за активното население и на средства за младите. Допълнителна бариера за най-младите (15-24 г.) е липсата на визия за реализация, а за активното население - липсата на разбиране от страна на работодателите.

В България все още обучението на работниците и служителите, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на практика само в големите предприятия.

Необходими са допълнителни стимули за работодателите в микро-, малките и средни предприятия, за да включват в обучения свои служители.

Услугите по професионално ориентиране на възрастни в страната се предоставят от множество институции и организации, но липсва единен стандарт за услугата.

Обученията за възрастни не са използвани достатъчно ефективно като способ за промяна на характеристиките на работната сила и преодоляване на дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара на труда.

Все още няма национална система за наблюдение на прехода от професионално образование към пазара на труда и към по-нататъшно обучение. Не се проследява реализацията на завършилите, както и на лицата след субсидирана заетост.  При проследяване на заетостта на преминалите обучения лица не се отчита доколко е свързана с придобитата квалификация.

В страната не е изградена цялостна система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение.

От края на 2017 г. няма и държавен образователен стандарт за управление на качеството в системата на училищното образование, в резултат на което до октомври 2020 г. липсват нормативни изисквания за процесите за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение.

Сметната палата е дала 23 препоръки на министъра на труда и социалната политика и 26 на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 г.