Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) отново призова разпределението на средствата в Програмата за икономическа трансформация в последната версия на Националния плана за възстановяване и устойчивост да бъде осмислено спрямо българските икономически реалности и да бъдат прехвърлени бюджети, определени за гаранции по кредити и дялови инструменти към грантови схеми за инвестиции на бизнеса. Това пише в писмото до Министерския съвет, разпространено от БАКЕП.
Асоциацията изразява несъгласие с разпределението на ресурса между грантове и финансови инструменти по следния начин: 679 млн. лв. за финансови инструменти и 670 млн. лв. за безвъзмездна финансова помощ.
Тя предлага 127 млн. лева, определени за гаранции по кредити в рамките на Гаранционен инструмент за растеж, да бъдат прехвърлени към бюджета на предвидената грантова схема за технологична модернизация
Определените за дялови инструменти за растеж 140 млн. лева да бъдат прехвърлени към бюджета на предвидената грантова схема за технологична модернизация;
Средствата, определени за гаранции по кредити в рамките на Гаранционен финансов инструмент за енергийна ефективност и възобновяема енергия, в размер на 141 млн. лева да бъдат прехвърлени към бюджета на предвидената грантова схема за системи за електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление.
Определените 140 млн. лева за дялови инструменти за повишаване иновационния капацитет на предприятията да бъдат прехвърлени към грантова схема за разработка и внедряване на реални, оценявани от външни и международни експерти, иновации в индустрията и услугите – собствени за предприятията или чужди.
Основен аргумент за предложението на Асоциацията е „безпрецедентно влошеното състояние на предприятията в България вследствие от пандемичната криза“.
Консултантите посочват, че в България е регистриран един от най-високите проценти на необслужвани заеми в ЕС, който включва ипотеки, както и висок корпоративен дълг.
Преобладаваща част от фирмите са увеличили задълженията си към финансови институции и доставчици.
Инвестициите в България, мерени като съотношение на разходите за придобиване на ДМА към БВП, са на рекордно ниско равнище – под 18%. Реалността показва, че българските фирми ще оперират за неизвестен период от време при свит глобален пазар, несигурно бъдеще, галопиращи цени на суровините, минимални маржове на печалба, аргументират искането си в БАКЕП.
Консултантите са изчислили, че на този фон ефективността на наличния в настоящия момент европейски ресурс за финансови инструменти, управляван от Фонда на фондовете, който включва заеми, гаранции и рисков капитал в България, е под 29%.
От общо 657,9 млн. лева, предвиден ресурс за портфейлни гаранции, към края на април усвоеният ресурс е едва 190 млн. лева. Още по-показателно е ползването на програмата за 2,5 млрд. лева антикризисни кредити с портфейлни гаранции от ББР, която за една година показва само около 10% усвояване на кредитен ресурс от бизнеса.
От асоциацията на консултантите подчертават, че има разлика в прозрачността при резултатите от предлагането на грантовия ресурс и този от финансови инструменти.
При грантовете има детайлна публична информация (в ИСУН) за това при кого, колко и за какво е предоставена безвъзмездна помощ на бизнеса от 2014 г. досега.
Може да се провери всеки проект, получил безвъзмездна финансова помощ. Информацията е и за активите, които всеки изпълнител е закупил, както и доставчика, от който са закупени и на каква цена са взети.
От БАКЕП са категорични, че оценката на кандидатурите за безвъзмездна помощ е прозрачна, защото след обявяването на резултатите от оценка по конкретна грантова схема в ИСУН се виждат детайлните оценителни протоколи на всеки един оценител на всеки един индивидуален кандидат – критерий по критерий и оценител по оценител.
От асоциацията напомнят, че тази информация е достъпна за целия програмен период 2014-2020 г., а същото важи за програмния период 2007-2013 г.
За разлика от тази прозрачност на разпределяне на безвъзмездна финансова помощ, единствената публична информация за финансовите инструменти е техният общ бюджет.
Няма публична информация за финансирани предприятия както с дялово, така и с дългово финансиране, включително и за ресурса от ОПИК 2014-2020 в размер на 102 млн. евро, прехвърлен в Инициатива за МСП, която се управлява от Европейския инвестиционен фонд, посочват консултантите.
Според тях няма публична информация за дейностите, които са подпомогнати с това финансиране и за какво е допринесло то, какви инвестиции са направени с тези средства, какви активи са закупени, кой ги е доставил и на какви цени.
БАКЕП напомня, че при разпределяне на финансовите инструменти чрез договорите с финансови инструменти – след като те се сключат, с алокирането на ресурса той се счита автоматично и цялостно усвоен, независимо от реалното му усвояване и полза за крайните бенефициенти – българските фирми.