Кирил Петков: ББР е стабилна, но някои кредити може да не бъдат върнати навреме*

Българската банка за развитие (ББР) е стабилна, но част от раздадените от нея кредити може би няма да бъдат върнати по начина, по който са обещани. Това стана ясно по време на изслушването в парламента на служебния министър на икономиката Кирил Петков.

„Това успяхме да разберем след 8 седмици борба да сменим надзора, чиято квалификация не е толкова голяма. Кредитите са били давани и надзиравани, контролирани от хора, които не са били от банковия сектор. Икономическото министерство възнамерява да оцени всеки актив зад всеки кредит, за да е ясен точният риск на банката. Вероятно ще знаем след 10 години дали заемите ще бъдат изплатени, както се очаква“, обясни Петков.

„Тази банка е създадена с цел да подпомага развитието на малкия и среден бизнес, особено в ситуации, когато търговските банки не могат да дават заеми на стартиращи компании и компании с висок риск. За съжаление, до момента банката е раздавала големи кредити. Дори точно преди ние да влезем в управлението, щеше да се даде още един кредит за 150 млн. лв. Заемите са раздавани в определен кръг от фирми, извън Закона за ББР, устава на банката и стратегията ѝ“, каза Петков.

Той припомни, че 20-те най-големи кредита покриват 90% от средствата на банката - над 2 млрд. лева. „Сравнено с повечето такива банки по света, това е нечувано“, каза служебният министър. Другият проблем е, че средният матуритет на тези 20 заема надвишава 10 години и повечето от тях имат т. нар. балонно плащане накрая, посочи пред депутатите министър Петков.

По думите му целта на раздаването на тези заеми не е била банката да спечели, както се твърди. „За 2020 г. има загуба от около 130 милиона лева. Въпросът е бил да се даде възможност за кредитиране въпреки риска“, каза Петков и добави, че ББР е стабилна, защото има голяма ликвидност. Според него управлението на риска на банката не се е опитало да следи дали има свързаност между кредитополучателите.

Очакваната загуба за 2021 г. е 250 млн. лв., обяви още служебният министър на икономиката.

Петков даде и пример с три проблемни заема, дадени от ББР.

Банката е отпуснала 150 млн. лв. заем на фирма, която го обезпечава с имоти. В договора за кредитиране е ясно описано, че тези имоти не следва да се ползват, докато не бъде върнат кредитът. В противен случай глобата е едва 5 хил. лева.

Друг заем за 150 млн. лв. пък е обезпечен със самото дружество, което го получава. При отпускането на дохода компанията вече е имала близо 1 млн. лв. приходи, а новият кредит е отпуснат на базата на агресивен бизнес план, който залага на 14 пъти повече продажби на стока на цена с 28 пъти увеличение.

Третият кредит е на стойност 100 млн. лева, като той е даден на дружество с "много хубав актив“ – недвижими имоти.

„Това дружество изпитва затруднение. Но пък този актив може да бъде продаден, ако дружеството влезе в неизпълнение на кредита. Тогава обаче идва външен консултант, привлечен от управителите на банката. Този консултант казва как да се преструктурира заемът. Разделя дружеството на две – едното поема хубавия актив, другото - не. По-голямата част от заема отива в дружеството, което няма хубавия актив. Така добрата дъщерна компания не покрива по никакъв начин риска на лошата”, обясни Петков и обяви още, че в момента Надзорът на ББР събира данни, които ще предаде в прокуратурата.

На въпрос какво мисли за идеята да се приватизира ББР, служебният министър отново обяви, че е твърдо против, защото банката все пак е важна за прохождащите фирми, които се нуждаят от финансова подкрепа.

Петков обаче каза, че счита, че е редно ББР да излезе от участието си в Първа инвестиционна банка (ПИБ).

„Държавата притежава 140 млн. акции, закупени на цена от 5 лв., а в момента тяхната цена е 1,7 лв. Трябва пазарът да се следи и ако книжата на ПИБ поскъпнат и достигнат цена над 5 лв., то държавата веднага трябва да ги продаде“, обясни министърът.

Според него ББР трябва да има представител в борда на ПИБ.

"Трябва да имаме много отчетлив надзор на ББР, да променим закона, така че никой никога да не дава парите по този начин. Банката трябва да се раздели на проблемно кредитно портфолио и ново портфолио, което да подпомага стартиращите компании. Лихвите по кредитите изглеждат почти пазарни, но това, което ме притеснява е, че няма връзка с обезпеченията", каза още министърът.

Той изнесе и любопитни данни за разходите за лични нужди на предишното ръководство на ББР. "Новият Управителен съвет ми докладва за 468 хил. лв. годишна заплата на един от управителите, което си е впечатляващо. Раздавани са бонуси от 60 хил. лв., закупен е и автомобил на огромна стойност. Той все още стои на паркинга“, отчете Кирил Петков.

На въпрос от Йордан Цонев от ДПС дали Делян Пеевски е получавал кредити като физическо или юридическо лице в ББР, служебният министър уточни, че бизнесменът не е получавал заеми като физическо лице или мажоритарен собственик на фирма. „Малко по-различно е с фирмите, в които Пеевски има миноритарни дялове, като например „Благоевград БТ“, дъщерна фирма на Булгартабак. Изследват се още няколко компании за икономически взаимовръзки с Пеевски, получили кредити от ББР. Става дума за „Маркет инвестмънт“ АД и „Интернешънъл инвестмънт“, обясни служебният министър.

Петков коментира и състоянието на българската икономика в момента. „Имаме 400 хил. реално опериращи компании. Само 15% от тях имат експортен потенциал, от тях само 1,5% имат продуктивност над европейската. Ако успеем да качим тази продуктивност на фирмите с експортен потенциал, нашата икономика ще се удвои“, каза той.

*Обновена към 16.50 ч.