ЕК критикува струпването на власт на главния прокурор на България

Обявяването на противоконституционни текстовете на закона, който позволява разследването на работата на главния прокурор и неговите заместници, заема голяма част в доклада на Европейската комисия (ЕК) за върховенството на закона в общността през 2021 година в главата, посветена на България.

Според оценката на Брюксел по този начин предизвикателствата остават - проблемът с липсата на контрол върху работата на главния прокурор отдавна е посочен от самата ЕК, от Европейския съд по правата на човека и от Съвета на Европа, се казва в доклада. Комбинацията от правомощията на главния прокурор и ролята му във Висшия съдебен съвет (ВСС) води до значителното му влияние в Прокуратурата, включително и върху магистратите, коментират от Брюксел.

В края на работата на 44-то Народно събрание ГЕРБ прокара поправка, създаваща специална фигура, която да следи главния прокурор. Президентът Румен Радев обаче наложи вето върху текстовете, а по-късно и Конституционният съд ги обяви за противоречащи на основния закон в страната.

Безконтролната работата на главния прокурор беше едно от заключенията и в първия доклад по механизма за наблюдение, който беше представен през миналата есен.

В новото издание за съдебната система в България се отбелязва още разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, но "участието на прокурорите и по-специално на главния прокурор в управлението на съдиите, продължава да буди загриженост", казват от ЕК.

Опасения буди и механизмът за кариерно развитие на магистратите - в обикновения случай те биват назначавани след конкурс. Процедури за повишение бяха обявени през 2018 година, 2019 година и 2020 година, но нито една от тях не е финализирана, а съдиите биват повишавани автоматично, след три години работа или в края на своя мандат, пише още ЕК.

Ефективността на административното производство обаче продължава да се подобрява - по отношение на продължителността то е едно от най-ефективните в ЕС, пише още в доклада. Липсват данни за работата на гражданските и търговските съдилища и това не позволява да бъде дадена общата оценка за ефективността на българската съдебна система.

По отношение на борбата с корупцията в ЕК виждат активизиране на разследванията на подобни казуси. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) например е конфискувала незаконно придобито имущество на стойност 6,2 млн. евро през 2020 година и 30 физически лица са санкционирани за конфликт на интереси.

Но в същото време са потвърдени само 19 присъди за корупция от общо 33 дела. Осем от делата са върнати за ново разследване. Няма окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Очакването за присъди сред висши чиновници беше посочено още в първото издание на доклада.

В обществото и сред представителите на бизнеса усещането за корупция остава високо.

В доклада има критики за липсата на регулация на лобизма, както и законодателство, защитаващо подаващите сигнали за корупция, както и невъзможността на КПКОНПИ да работи с информация от анонимни сигнали.

По отношение на медиите от ЕК отбелязват, че в България липсва достъп до публична информация, а журналистите продължават да са под политически натиск и е налице автоцензура.

След критиките от първото издание на доклада България е предприела действия, които да увеличат независимостта на Съвета за електронни медии (СЕМ) - регулаторът на медийната среда у нас. Една от тях е увеличаване на бюджета на институцията в закона за държавния бюджет за 2021 година. Но през март-април 2021 година тази субсидия беше орязана отново.

Притесненията за медийната среда в България остават същите - липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите, липсата на прозрачно и справедливо разпределение на държавните реклами, както прозрачност при публичното финансиране на медиите.

"Политическата намеса в медиите продължава да бъде актуален въпрос", пишат от Брюксел. Като риск е посочено още и липсата на законодателство, което да забранява на политици и партии да имат собствени медии.

Пандемията от коронавируса имаше негативен ефект върху медийния плурализъм и никакви мерки за директна подкрепа на сектора не бяха предприети, отчитат още в Брюксел.

В първия доклад по хоризонталния механизъм за България от септември 2020 година се подчертаваше, че собствеността на някои медии е директно свързана с политически действащи лица, дори и те самите да не ги притежават официално.

Авторите на документа припомниха тогава, че много журналисти определят политическата намеса в медиите като "нещо обичайно" и "широко практикувано" и поясниха, че репортери все по-често се изправят пред заплахи и нападения, свързани с техни публикации.

Сред останалите проблеми, посочени в доклада, е практиката за законови поправки през "Преходните и заключителни разпоредби" на други нормативни актове, както и ограничените публични консултации, особено за законодателството, предложено от депутати.

Докладът е част от наблюдението, което ЕК започна да извършва над всички страни от общността относно върховенството на закона, свободата на медиите и борбата с корупцията по високите етажи на властта. Това е вторият подобен отчет, който прави Комисията. Основният извод е, че проблемите, посочени в предишният доклад за общността, се задълбочават, особено що се отнася до независимостта на съдебната система в някои страни, както и по отношение на свободата на словото.

"Второто издание показва, че държавите членки могат да постигнат напредък по отношение на въпросите, свързани с върховенството на закона. Този напредък обаче е неравномерен и в редица държави членки съществуват причини за сериозни опасения, особено що се отнася до независимостта на съдебната власт", коментира комисаря по въпросите на ценностите и прозрачността в ЕС Вера Йоурова при представянето на доклада. Тя отбеляза и убийството на двама журналисти в Европа през изминалите месеци, както и натиска върху медиите, което окачестви като недопустимо.

Заключенията на ЕК като цяло сочат, че почти всички държави в ЕС предприемат съдебни реформи след първия доклад по механизма, но някои от тях реално намаляват гаранциите за независимостта на съдебната власт.

Темата за натиска върху журналистите трябва да бъде повдигната в цялата общност, съветват от ЕК, сочейки данни за влошаването на положението на журналистите в няколко държави.

"Не всички медийни регулатори са свободни от политическо влияние и в някои държави членки съществува голям риск от политическа намеса в работата на медиите", се казва още в оценката.