В каква посока ще тръгне здравеопазването след вота на 11 юли?

Напълно частен модел на здравеопазване е политически неиздържан

Здравеопазването става стратегически решаващ фактор в световната политика заради огромните инвестиции и възможности, които предоставя, каза Георги Михайлов (БСП).

Той открои няколко проблема в българското здравеопазване, които трябва да бъдат непосредствена грижа на следващото редовно правителство.

На първо място той посочи нуждата от промени в структурата на здравеопазването. В доклада на американската камара ясно се казва, че акцентът трябва да се постави върху доболничното здравеопазване, защото 90 процента от пациентите могат да бъдат лекувани в доболничната помощ. В болничната помощ, незаслужено, отиват големите пари, абсолютно неефективно, посочи Михайлов.

По думите му вторият проблем е ефективността на здравеопазването – населението у нас застрашително застарява заради липса на превенция. У нас имаме 10-годишна разлика в средната преживяемост спрямо европейските държави.

На следващо място професорът посочи наличието на много апаратура, но не и качество и ефективност при използването й.

По отношение на финансирането Георги Михайлов отбеляза, че делът за здраве от БВП - 7,6%, както се посочва в доклада, далеч не е нисък процент, но брутният вътрешен продукт на България е „катастрофално нисък“. Най-естественото решение е да търсим увеличение на БВП и оттук по-големи средства за здравеопазване, поясни той.

Михайлов добави и нова лекарствена политика главно чрез намаляване на ДДС за лекарствата, както и оценяване на всяка дейност в сектора.

Въпросът за кадрите е друг проблем, на който трябва да се обърне внимание. Няма как специализантите да останат в страната ни с такова заплащане, коментира той.

"Колкото до собствеността - болниците не могат да бъдат търговски дружества по няколко причини. Ако можеха, нямаше най-работещите болници да са най-задължени. Определен брой пациенти, които са социално слаби, отиват в държавните болници" каза Михайлов. По думите му здравеопазването и образованието са основни функции на държавата и са само с елементи на икономика. В най-бедната държава някой да предлага напълно частен модел на здравеопазване е политически неиздържано, коментира той.

Новото правителство трябва да се заеме веднага с модела на финансиране и управление на здравеопазването. Непосредствените задачи са ваксинационната политика, завършването на проекта за Спешна помощ, акцент върху превенция на социално-значимите заболявания, лекарствената политика, обобщи Георги Михайлов.

Комбиниране на източниците на финансиране

Александър Симидчиев (Демократична България) отбеляза необходимостта от дигитализация в здравеопазването, но с ясна стратегия, а не на парче, както и комбиниране на източниците на финансиране – да се обединят поне три източника, но в правилна пропорция, така че да доведат до-добро здравеопазване, където пациентът ще усеща качеството.

Медицината да отиде до хората

Костадин Ангелов (ГЕРБ) постави акцент върху достъпа до медицински грижи и съществуващия дисбаланс по области в страната. В тази връзка посочи нуждата от мерки за заплащането на специалистите, каквито от партията предлагат. Той спомена и за идеята за мобилни центрове с апаратура и телемедицина, финансирани от държавата, чрез които да се правят прегледи на места, където липсват лекари и болници. Така медицината ще отиде до хората, каза той.

Представителят на Министерството на финансите Виолета Лорер призова за план по управлението на пандемията, който финансовото ведомство да остойности, така че да се посрещне евентуална трета вълна наесен.