Руслан Стефанов: ЕС и НАТО нямат доверие в България

Коментара си експертът направи след препоръките на премиера Стефан Янев на Съвета за национална сигурност.

„Няма висок риск от промяна на геополитическата ориентация на страната, но е дефицитно лидерството, смята той. - Ясно е кой е против, но не виждаме кой ясно промотира ползите за страната ни от членството ни в двата алианса.”

Според експерта има разлика между заявка и действия, а търсенето на баланс не е печеливша позиция.

„Милиардите вече сме ги взели, подписали сме се под споразумения отпреди 10 години за зелени политики, някой трябва да поеме своята отговорност, липсва лидерство“, е мнението на Стефанов.

По думите му България не се държи като член на ЕС и НАТО, а „към страната ни има недоверие и от двата алианса“.

„Очаквам правителство, което следи за българския интерес с фокус върху харченето на средствата и дългосрочна ориентация към европейските цели. Силата на демократичния процес е разбъркването на картите и демократичното възобновяване, смята директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията. - ЦИЕ (Централна и Източна Европа) и Южна Европа показват силата на ЕС в създаването на демократични и проспериращи общества.”

Стефанов коментира обсъдените в Съвета по сигурност към Министерски съвет финансови рискове за страната.

“По отношение на банките законодателните промени през последните години бяха на изключително ниско ниво като качество на подготовка на самите закони. Нищо не може да замени практиката. Това, което наистина ни трябва, е правителство и ръководители на съдебната система и изпълнителната власт, които целенасочено искат и търсят промяна на практиката в банките. Никъде по света не е преодолян проблемът с прането на пари, но това, което наблюдаваме тук, например случая със замразените пари от Венецуела на път за Русия, показва, че българските банки имат сравнително "либерални" виждания по отношение на средствата, които минават през тях. Това означава, че сравнително лесно допускат да се правят, че не познават своите клиенти”, каза Стефанов.

Експертът от Центъра за изследване на демокрацията е убеден, че подобни проблеми са трудно преодолими единствено със законодателни промени, а трябват и структурни.

Той даде пример с работата на Агенцията за финансово разузнаване, като препоръча нейното обратно интегриране с НАП.

“Когато беше създадена ДАНС, Агенцията беше прехвърлена от Министерство на финансите в структурите на контраразузнаването, което е необичайна позиция. Те всъщност трябва да следят да не се случват такива трансакции”, смята Стефанов.

Според Стефанов случаите с Цветан Василев с Корпоративна търговска банка и на Васил Божков с неговия хазартен бизнес показват, че регулаторните институции на страната – БНБ, КФН, Комисията за контрол на хазарта – имат сериозни проблеми, които могат да бъдат решени единствено с по-добър контрол и баланс, а не с промени в законите.

“Както в случая с Българската банка за развитие, не е въпросът едно нещо да е легално, какви всички се надяваме и предполагаме, а институцията да изпълнява своята мисия и цел”, каза експертът.

Той е категоричен, че е необходим мениджмънт, който заедно с Министерство на финансите или Министерство на икономиката ежегодно да проверява изпълнението на целите като брой финансирани малки предприятия, подкрепени иновации.

“Елементарно питане - какво сте направили през последната година? Премиерът в случая трябва да попита ДАНС - колко доклада са изкарани, колко средства са изхарчени в брой? Подобна практика трябва да се въведе и с банките“, твърди Руслан Стефанов.

Експертът посочи, че голяма част от изброените проблеми са и рискове за националната сигурност.

„Държавната стратегия за национална сигурност е доста отворена и изисква непрекъснат преглед и актуализация на проблемите. Икономиката е важна част. През 2013 г. тогавашният вътрешен министър (Цветан Цветанов – бел. ред.), заяви, че протестите са подкрепени от Русия и затова е паднало правителството. Изначалната причина обаче беше увеличаването на цените на електроенергията предходното лято, което доведе до рязко обедняване на големи слоеве от населението. Сега е малко по-различна обстановката заради растящите доходи, вероятно и следващата година, но случващото се е в същата ниша”, коментира Стефанов.

Той напомни, че цените на енергоносителите са особен проблем предвид енергийната бедност в страната.

“Като говорим за цени, трябва да имаме предвид и всички инвестиции, които се правят - АЕЦ "Белене", "Турски поток", "Южен поток", "Бургас-Александруполис", навсякъде отиват по едни 100-200-300 млн., до няколко милиарда. Това са пари, които могат да се отделят и за друго”, каза той и добави към примерите ТЕЦ "София" и десетилетия надплащане за руски газ “над 300 млн. годишно на цени над тази в Германия”.

Стефанов подчерта, че България не защитава добре националните си интереси и сигурност в тази сфера, що се отнася до цени на енергоносителите и диверсификация.

“ЕС въведе правила за реверсивни връзки, но реално все още нямаме алтернатива на газ от Русия”, посочи той и отбеляза, че този въпрос е повод за сериозен размисъл за интересите на средите, които спъват реалната енергийна диверсификация.

Според експерта това „едва ли е само русофилство“. В политическите среди личната изгода се нарича корупция и проблемът е, че ние не можем да се справим с това”, твърди директорът на Икономическата програма в ЦИД.

Стефанов смята, че в случая със "Северен поток 2" Европа допусна реализацията на геополитически проект на Русия, както направи и България.

“Сближаването с Европа е нещо по-важно за САЩ, отколкото санкционирането на проект, който самите европейци искат да направят. Това ще се плати от европейските потребители и данъкоплатци и в двата случая това ще бъдем ние”, заяви експертът.

На въпрос за действията на компаниите от Българския енергиен холдинг и информацията за техни задължения от 2,5 млрд. лева Стефанов коментира, че обединението не работи като регионална структура, която да гарантира енергийната сигурност на страната.

“Няма инвестиции. За сметка на това се прехвърлят средства между активите в рамките на компаниите. Няма политици, които ясно да кажат на хората какво трябва да бъде направено“, обясни той, както и че тези средства трябва по някакъв начин да бъдат платени от потребителите през цените или от данъкоплатците през рекапитализирането при фалит на някоя от компаниите в холдинга.

Експертът прогнозира, че всяка година България ще прави загуба от 200-300 млн. лева само от "Марица Изток 2", ако тя работи в условията на енергийния преход до 2050 г.

Според него или тази сума трябва да се плаща чрез цената на тока или субсидии с цел запазване на работните места, или централата трябва да спре работа. “Преквалификация и компенсация на се получава лесно, работещите там имат основания да ги е страх”, добави Стефанов.

Той е на мнение, че работодателите и синдикатите не работят по проблема. “Гърция създаде ясен хоризонт за очакване на хората и насочва сериозни средства в тази посока. Ако има сериозна ангажираност от страна на държавата, за 10 или 20 години, не само могат да се преодолеят трудностите тези региони, но и да станат по-развити от останалите”, очаква промени в стратегията на България директорът на Икономическата програма в ЦИД.

В анализа си той потвърди, че големият проблем за България в момента е, че получаваме най-много средства като процент от БВП или на глава от населението, но понеже не задаваме приоритети, този ресурс не се задава в правилната посока.

“Нито синдикати, нито работодателите, нито в правителството има лидер, който да каже какво можем да направим, за да реформираме това остаряло производство. Неизбежно подобна позиция ще струва политически капитал, но само който успее да я реализира, ще има вероятност за популярност в страната, а и България да има по-различна съдба от тази на най-бедна и корумпирана в ЕС”, смята Стефанов.

Запитан за прогнозите си за политическото развитие на България, той заяви, че не очаква стабилност с ясно мнозинство с една до две партии.

“В това има логика, хората вече не искат да концентрират властови ресурс – съответно и корупция, по-добре е да има възможности за взаимно противодействие. Това, което ще трябва да намират бъдещите лидери, е по-добър начин за диалог, в противен случай хората ще намерят по-диалогични техни заместители. При следващи парламентарни избори ще се търси вариант за коалиция с поне двугодишен мандат, но не трябва да бъде забравян и страхът в хората от "сламено" правителство. След 30 години демокрация започват да се налучкват формули, така че да бъде осъществяван контрол”, очаква директорът на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията.

Какви препоръки даде премиерът Стефан Янев на Съвета за национална сигурност?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да видите тук.