Печелившите участници в бизнес процесите в България при излизането от условията на пандемия ще бъдат тези, които ще мога да различат зомби компаниите, посочи още той.
„Около 20-25% от фирмите по света се отчитат като зомби компании. След оттеглянето на фискалните помощи, на всичките тези пари, които се изсипаха в Европа, няма как да не видим ясно кои са - въпросът е дали няма да бъде прекалено късно. В момента доверието между контрагентите е много ниско и кредитните взаимоотношения са по-сложни от преди. Всеки иска да прави бизнес и вярва, че ще му се повишат оборотите - не иска да отпуска кредит на своите клиенти, а иска да взема от своите доставчици“, каза той.
Димитров посочи, че най-важният показател, по който могат да се различат здравите фирми е задлъжнялостта.
„Една компания трябва да може да обслужва както главниците, така и лихвите си. Зомби компанията е тази, която може да обслужва лихвените си плащания, но не и главницата“, обясни експертът.
Пламен Димитров посъветва преди да се встъпи в кредитни взаимоотношения с каквато и да е компания тя да бъде прегледана от специалисти.
„Някой, който няма опит във финансите и оценката на риска, няма как правилно да разбере в момента само по слухове дали дадена компания ще оцелее или не сред прекъсването на държавните помощи“, каза управителят на Coface България.
Той разкри, че в последния си тримесечен доклад Coface България посочва, че в еврозоната има висок дял на т. нар. скрита несъстоятелност.
„В някои държави беше забранено на компании да фалират, когато започна ковид кризата, като им беше плащано от държавата, за да се поддържат на системи“, уточни Димитров.
Той смята, че в България има законодателни пропуски, които позволяват много лесно прехвърляне на компании на малоимотни граждани. „Също така е много трудно да се затвори една компания“, смята експертът.
Според Димитров има институционален хаос при закриването на една компания и хората предпочитат да я „продадат“ на някой малоимотен гражданин за 300 лева“.
Димитров е на мнение, че усложнените кредитни отношения са най-видими в секторите, които бяха най-силно ударени от кризата и където има най-голям оптимизъм – туризъм, лека промишленост, транспорт. „Туризмът спря за една година – там очаквахме най-големите ръстове“, уточни той
Прогнозите на Coface България за развитието на икономиката на държавата след пандемията са подобни на обявените от ОИСР в началото на седмицата.
„Трябва да видим как броят на ваксинираните ще се върже с ръста на БВП и няма математически модел, който може да предскаже това. В България има изоставяне с ваксинирането спрямо Централна и Източна Европа и това ще се отрази на икономическия растеж,“ прогнозира Димитров.
Той се надява, че българските фирми ще се позиционират на места с гъвкави схеми, като станат на доставчици на потребители, като осигурят доставки по сухоземен път в Европа. Той е на мнение, че такива стоки може да осигури леката и тежката промишленост.
Защо проучване на Европейската комисия оценява слабо подобрение на бизнеса и потребителските нагласи за месец май в нашата страна? Какви са прогнозите за икономиката на България и ЕС? Каква е задлъжнялостта на бизнеса в нашата страна?
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.