Въглищната енергетика няма бъдеще, но има ли кой да го признае?

Въглищната енергетика няма бъдеще, но много политици нямат смелостта да го признаят. Това беше коментирано по време на кръгла маса, посветена на Зелената сделка на ЕС, организирана от Европейския съвет по външна политика във Facebook.

Депутатът от "Има такъв народ" Иван Хиновски обясни, че трябва да бъде направена връзката, да "се съберат на една маса" представителите на статуквото в енергетиката и възобновяемите енергийни източници, защото в момента няма чуваемост между двете позиции.

В Маришкия басейн хората се опасяват, че затварянето на мините ще означава и край на поминъка ми, което не е вярно - работните места могат да бъдат запазени, каза още Хиновски.

Той уточни, че в момента в региона се появил проект за улавяне, съхранение и последващо използване на емисиите въглероден диоксид. Експертът определи идеята като "налудна" и допълни, че тепърва предстоят анализи дали ще заработи, което ще бъде загуба на време.

Заради отказа да се направят нужните реформи проблемите днес са огромни, обясни от своя страна Владислав Панев (Демократична България). Той изчисли, че заради растящите цени на въглеродните емисии на пазара в последните месеци, годишната загуба на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" ще бъдат в рамките на 500-600 млн. лева. "Ще стигнем до парадокса колкото повече работи, толкова по-големи ще бъдат загубите за централата", каза той.

Европейските субсидии за голяма част от икономическите сектори води до загуба на икономически действия и появата на "субсидиновъди", смята още депутатът. Според него това е факт и в цяла Европа и общността изостава в екологичните цели от Азия - Шанхай и Пекин рязко намаляват замърсяването на въздуха в последните години.

По отношение на Маришкия басейн синдикатите плашат с недоволството на миньорите, но изходът са разговори и гаранции, че хората ще запазят социалния си статус. Няма да могат да бъдат съхранени всички работни места, но едно от решенията е работещите там да станат акционери в бъдещите чисти технологични комплекси, които могат да бъдат изградени в региона.

Най-големият потенциал за енергийната ефективност е намаляването на потреблението от сградите, уточни от своя страна Юлиан Попов, съветник на Европейската климатична фондация. Той обаче допълни, че това не се променя от факта, че санирането може да не е направено както трябва.

Начинът, по който се направи "стиропорът" у нас, не може да бъде правилният, отбеляза депутатът от "Изправи се! Мутри вън!" Мария Капон. Според нея страната трябва да заложи на новите технологии, включително малки ядрени реактори, защото има голям потенциал за площадки по р. Дунав. Другият акцент е изграждането на вятърни турбини в Черно море, което ще освободи плодородни земи.

Тя посочи още, че парите по Плана за възстановяване трябва да се насочат към инвестиции в образование, дигитализация, умни домове и мрежи. Автоинудстрията крие голямо предизвикателство за енергийните мрежи, смята още Капон и припомни, че Европа ограничава производството на конвенционални автомобилни двигатели и ще разчита все повече на електромобилите. Това ще повиши потреблението на електроенергия с около 15 на сто, изчисли депутатът.

По време на дискусията Капон призова правителството да внесе Плана за възстановяване, без да бъдат правени промени сега, а е възможно изменение чрез нотификации към ЕК на по-късен етап.

Няма консолидация на национално ниво около конкурентните предимства, коментира обаче депутатът от БСП Ангел Костадинов.

В дискусията са били поканени представители на ГЕРБ и ДПС, които обаче са отказали участие, уточни модераторът Юлиан Попов.

Емисиите въглероден диоксид на България намаляват с 50% спрямо края на 80-те години на миналия век, но въпреки това страната ни е най-енергоемката икономика в Европа. За производството на единица брутен вътрешен продукт (БВП) е нужна четири пъти повече енергия спрямо средното в ЕС, припомни Мария Трифонова, преподавател в Катедра "Икономика и управление по отрасли" на Софийския университет.

Според участниците възможностите не се използват в пълна степен. По време на дискусията например беше посочено, че 3,5 хил. моторни превозни средства на час преминават по пътищата между София и Перник, а в същото време предложените места от железопътния транспорт са едва 5 хил. на ден. Пътуването с обществен транспорт между двата града в момента отнема около 2 часа.

С модернизация на трасето и покупката на нови мотриси времетраенето може да бъде намалено до 50 минути, което ще направи този вид транспорт много по-привлекателен и така да бъдат намалени емисиите. В същото време обаче от Национална компания железопътна инфраструктура (НКЖИ) настоява за подмяна на осветлението на гарите - внедряване на LED осветление, по Плана за възстановяване, коментираха експертите.