България изпрати 2020 г. с най-голям спад на ражданията от 100 години насам

Проучване на Националния статистически институт за демографската ситуация в страната за миналата година показва, че продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, на броя на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост, както и детската смъртност. 

Статистиката отчита, че за през миналата година раждаемостта е най-ниска от 100 години насам, затова пък броят на починалите лица през 2020 г. за втори път в стогодишен период минава 120 хиляди души. Според НСИ намалява броят на сключените граждански бракове, но и на разводите.

Брой и структури на населението

През миналата година българите са 3,349 млн. (48,4%), а българките - 3,567 млн. (51,6%), като на хиляда мъже се падат 1 065 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

                        Възрастова структура на населението към 31.12.2020 година

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2020 г. лицата на възраст 65 и повече навършени години са 1 504 048, или 21,8% от населението на страната. В сравнение с 2019 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25,3%, а на мъжете – 17,9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на възраст 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (30%), Габрово (29,1%) и Кюстендил (27,7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17,7%, и Варна – 19,4%.

Към 31 декември 2020 г. децата до 15 години в страната са 999 014, или 14,4% от общия брой на населението, като спрямо 2019 г. този дял остава непроменен.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18,5%, и Бургас – 15,5% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян – 11,5%, и Габрово – 11,6%.

Към 31 декември 2020 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 56,7%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2019 г. този коефициент е бил 56,4%.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 53,5%, отколкото в селата – 65,9%. Във всички области на страната този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) – 48,5%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин – 72,1%, Габрово – 68,8%, и Ловеч – 68,2%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 44 години в края на 2020 година.
Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 43,1 години, а в селата – 46,6 години.

                                            Средна възраст на населението

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2020 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и 3 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31 декември е 4,139 млн. души, или 59,8% от населението на страната, като мъжете са 2,168 милиона, а жените – 1, 971 милиона. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява със 17 хил. души, или с 0,4%, спрямо предходната година.

Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 1,713 милиона души, или 24,8%, а под трудоспособна възраст – 1,064 млн. души, или 15,4% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31 декември 2020 г. това съотношение е 67. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен - 90, София (столица) - 79 лица, и Варна - 78. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 41, Кърджали - 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2020 г. в градовете живеят 5,043 млн. души, или 72,9%, а в селата – 1,873 млн. души, или 27,1% от населението на страната. Към края на 2020 г. населените места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 хиляди - села. Населените места без население са 164. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 62, 54 и 11.

В 1 156, или в 22% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.
С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 34,1% от населението на страната.

                         Градове с население над 100 000 жители към 31.12.2020 година

Към края на 2020 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

Статистически райони

Половината от населението на страната (50,4%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 720 хил. души, или 10,4% от населението на страната.
През 2020 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2019 г., като най-голямо е намалението в Северозападния и Северния централен - по 1,1%, а най-малко – в Южния централен район - с 0,2%.

                         Население по статистически райони към 31.12.2020 година

Области

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 81 212 души, или 1,2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – 1,308 млн. души (18,9%). Шест са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35,3%).

Пет области - София, Кърджали, Перник, Бургас и Варна увеличават населението си през 2020 г. спрямо 2019 година. Най-голямо е увеличението в област София - с 5,2% и Кърджали - с 1,6%. При останалите двадесет и три области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2%, и Смолян - с 1,6%.

Общини

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 74 общини с население под 6 хиляди души живеят едва 4% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41,1% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 308 412), следвана от общините Пловдив (342 048) и Варна (341 516). Най-малката община е Трекляно - 768 души.

                     Размер на общините според броя на населението им към 31.12.2020 година

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2020 г. в страната са регистрирани 59 440 родени деца, като от тях 59 086 (99,4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 452 деца, или с 4%.

                   Живородени деца през периода 1920 - 2020 година

Коефициентът на обща раждаемост през 2020 г. е 8,5‰ (промилни пункта), а през предходната 2019 г. – 8,8‰.
Броят на живородените момчета (30 372) е с 1 658 по-голям от този на живородените момичета (28 714), или на 1 000 живородени момчета се падат 945 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 43 829 и 15 257 деца, а коефициентът на раждаемост е 8,6‰ в градовете и 8.2‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 11,7‰, и София (столица) – 9,9‰. В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Видин – 5,8‰, и Габрово – 5,9‰.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към 31.12.2020 г. броят на жените във фертилна възраст е 1,452 млн., като спрямо предходната година намалява с 13 хиляди, а спрямо 2011 г. - със 199 хиляди.

През 2020 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 2 897. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 2 284 през 2019 г. на 2 320 през 2020 година.
Половината (50,5%) от ражданията през 2020 г. са първи за майката, 36,7% - втори, а 12,6% - трети и от по-висока поредност.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,56 и спрямо 2019 г. намалява с 0,02.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27,3 години през 2019 г. на 27,5 години през 2020 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30,3 години за област София (столица) до 22,5 години за област Сливен.

През 2020 г. са регистрирани 1 043 случая на многоплодни раждания, което е с 121 случая по-малко отколкото през 2019 година. При 1 033 от случаите са родени по две деца, а при 10 – по три.

През 2020 г. броят на извънбрачните раждания е 35 486, или 59,7% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65,5%) е по-висок отколкото в градовете (57,7%). За 79,6% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77,2%) и Враца (76,8%). Този дял е над 50% във всички области на страната с изключение на Благоевград (48%), Разград (43,8%) и Кърджали (39,3%).

Смъртност

Броят на умрелите лица през 2020 г. е 124 735, а коефициентът на обща смъртност - 18‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 16 652, или с 15,4%.

                                      Умрели през периода 1920 - 2020 година

Смъртността сред мъжете (19,6‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (16,4‰). През 2020 г. на 1 000 жени умират 1 122 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24,2‰) отколкото в градовете (15,7‰).

През 2020 г. стойността на показателя за обща смъртност по области е в границите от 13,4‰ до 27,7‰. С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 27,7‰, Монтана – 25,5‰, Кюстендил и Габрово - по 24‰. В шест области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 13,4‰.
За сравнение през 2019 г. показателят за обща смъртност по области е в границите от 11,8‰ в София (столица) до 22,9‰ във Видин.

През 2020 спрямо 2019 г. във всички области на страната се наблюдава увеличение в стойността на коефициента на обща смъртност. Най-голямо увеличение има в областите Видин – 4,8 промилни пункта, Разград и Смолян - по 4,6 промилни пункта. Най-малко е увеличението в областите Бургас – 1,2 промилни пункта, София (столица) и Ловеч - по 1,6 промилни пункта.

Показателят за преждевременна смъртност през 2020 г. (20,5%) остава непроменен спрямо предходната 2019 година (20,5%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13,7% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 26,6%.

През 2020 г. в страната са починали 301 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5,1‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14,4‰, а през 2019 г. – 5,6‰.
В регионален аспект през 2020 г. в общо дванадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Русе - 2,0‰, и София (столица) – 2,4‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (11,7‰) и Монтана (10,8‰).

Бракове и разводи

През 2020 г. са регистрирани 22 172 юридически брака - със 7 026 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 3,2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 124) са сред населението в градовете.

                                   Коефициенти на брачност и бракоразводност
                                   (На 1 000 души)

През 2020 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32,5 и 29,4 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава съответно с 0.5 години за мъжете и с 0,3 за жените.

През 2020 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32,5 и 29,4 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава съответно с 0.5 години за мъжете и с 0,3 за жените.

За 85,5% от жените и 85,1% от мъжете, сключили граждански брак през 2020 г., той е бил първи.

Областта с най-много бракове на хиляда души от населението е Добрич – 4,2‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Враца – 2,1‰.

Броят на разводите през 2020 г. е 9 015, или с 1 844 по- малко от регистрираните през 2019 година. От всички прекратени бракове 78,5% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (64,8%), следват причините „несходство в характерите“ (22,2%) и „фактическа раздяла“ (11,3%).

Разводът не е бил първи за 9,6% от жените и 10,6% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2020 година.
Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15,7 години.

Вътрешна миграция

През 2020 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 197 242 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 49,2% са мъже и 50,8% - жени.
По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 40 - 59 години (29,6%), следвани от лицата на възраст 20 – 39 години – 28,1%.
Най-голямо териториално движение има по направлението „град - село“ (48,4%), следва направлението „град - град“ (29,9%) и „село - град“ (15,3%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ – 6,4% от мигриралите лица.

                       Направления на вътрешната миграция през 2020 година

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област Пловдив - 21 320. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) – 7,7%, Пазарджик - 4% и Смолян – 3,7%. Най-малко преселили се в област Пловдив са от област Разград – 0,2%.

Външна миграция

През 2020 г. 6 649 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 57,1% от тях са мъже. Сред лицата, изселили се от България 36,1% са на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 12,1%, а тези на 60 и повече навършени години – 18,9% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22,2%), Руската федерация (14,6%) и Турция (13%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2020 г. 37 364 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 52%, а на жените - 48%.

Сред дошлите да живеят в страната 34,2% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 32,3% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13,6%, а най-възрастните (на 60 и повече години) – 19,9%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24,3%), Германия (9,6%) и Руската федерация (9,3%).

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 65 649 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9,5‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7,1‰, а в селата - минус 6‰.

През 2020 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3,5‰) и Варна (-5,7‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 21,9‰, следвана от областите Монтана - минус 18,2‰, и Габрово - минус 18,1‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на хиляда души през 2020 година.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г. е положителен - плюс 30 715 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.
Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +4,4‰.

През 2020 г. двадесет и четири области имат положителен механичен прираст. Най-голям механичен прираст има в областите София (63‰), Перник (26,6‰), Кърджали (23,2‰). С намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите София (столица) (-11,9‰), Сливен (-2,2‰), Смолян (-1,7‰) и Велико Търново (-0,1‰).