Боряна Димитрова: Протестният вот е еластичен, нищо не е предрешено

Във всички случаи се очертава един доста шарен парламент, освен ако няма кардинални промени в последните дни, но до момента такива не сме уловили. Такъв коментар за предстоящите избори направи пред БГНЕС социологът от „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова.

Тя се застрахова, че „нищо не се знае със сигурност до последния момент“, но засега не отчита съществена промяна на нагласите от началото на кампанията до този момент.

„ГЕРБ продължава да води пред БСП. За третото място има сериозна конкуренция между партията на Слави Трифонов, имаща широка периферия и възможност за мобилизация, но много по-несигурен вот, срещи „железния“ и силно мобилизиран вот на ДПС. „Демократична България“ и партията на Мая Манолова прескачат изборната бариера, ВМРО е на чертата, каза Димитрова.

Тя съобщи, че социологическата агенция в момента е на терен с обичайното си предизборно проучване, като данните от него ще бъдат публично оповестени накрая на предизборната кампания.

„Ако през последните дни се надигне вълна на гняв и неудовлетвореност, тогава можем да видим активизиране“, смята социологът за протестният вот, който определи като „еластичен“. Според нея именно той, заедно с избирателната активност, са големите неизвестни на предстоящите избори.

„Протестният вот се разпилява между няколко партии и това е една от особеностите на тези избори, а и на следизборния период, защото ще постави въпроса за възможните коалиции“, потвърди наблюденията си Боряна Димитрова.

Тя отчете, че протестният вот се разпределя между „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. „Тази фрагментация и разпределение на протестния вот води до това, че няма една партия, която да е силна алтернатива на статуквото“, смята социологът.

Димитрова е категорична, че колкото повече хора отидат до урните в неделя, толкова по-висока степен на легитимност ще има следващото управление.

„По време на кампанията не е налице мобилизация и нарастване на готовността за гласуване. Напротив - налице е известен спад, демобилизация. Това се дължи, от една страна, на персоналните страхове на хората, а друга – на немалкия брой заболели и карантинирани. Трети пък са притеснени по икономически причини и в този момент не се ангажират с избори“, посочи причините, които влияят на избирателната активност социологът от „Алфа рисърч“.

Според нея самата предизборна кампания е преминала очаквано и без изненади в условията на пандемия.

„След толкова силни заявки за радикалното значение на тези избори, се очакваше те да бъдат придружени с много по-категорични ангажименти по отношение на това какъв ще бъде бъдещият модел на управление, какви са приоритети на партиите, с какви конкретни стъпки се ангажират. Точна тази среща на различни ангажименти и различни възгледи, която да позволи на избирателите наистина да избират, ако ще се минава към друг модел на управление – какво те биха предпочели, като че ли до този момент не се състоя", анализира предизборната ситуация тя. „Напротив - видяхме много лични пристрастия, лични конфликти, припомняне на биографичните данни на кандидатите, а много по-малко принципни ангажименти на партиите“, допълни експертът.

Управителят на „Алфа рисърч“ сподели и лични впечатления.

„Отговаряйки на въпроса дали се интересуват и следят кампанията, наблюдаваме парадоксално разделение на общественото мнение. Около 10-15 на сто от хората казват, че следят много активно кампанията. Кои са обаче тези хора? Основно те са твърдите ядра и симпатизанти на отделните партии. Те гледат на кампанията така, както фенове гледат на един футболен мач – препотвърждават своя избор", разкри какви са част от нагласите на избирателите Боряна Димитрова. „Какво става обаче с останалата част от хората? Тук е парадоксът, който аз намирам за твърде странен и неочакван. Оказва се, че значителна част от хората, които относително малко се интересуват от политика, са симпатизанти на т. нар. нови партии, на партиите, родени от протеста“, посочва тя.

Що се отнася до конкретно за партията на Слави Трифонов, Димитрова напомни, че тя на практика не участва в абсолютно никакви дебати.

„Тези хора, по много странен начин, са „съгласни“ с поведението на своите избраници, защото смятат, че изобщо няма смисъл да се участва в дебати с партиите на статуквото. Дебатите не ни разкриват нищо ново, смятат те, няма никакъв смисъл да се участва. Вместо да произведат разочарование у своите симпатизанти, че не могат да видят техните позиции, те получават подкрепа именно защото не влизат в диалог с другите партии“, отбеляза социологът.

Но Боряна Димитрова потвърди, че за около 15% от хората кампанията все пак има своето значение и те вероятно ще вземат решение за кого да гласуват в нейните рамки.