Политолози: Предизборната кампания е по инерция, без идеологически сблъсък

В заключителния етап на предизборната кампания у нас оценката на поведението на участниците не се различава от първата седмица на предизборната борба. Свидетели сме на кампания по инерция, в която доминира политическо дребнотемие, партийни и междуличностни вражди, коментират политолози от Института за модерна политика, наблюдавали развитието на политическите процеси от 12 до 29 март.

Големият отсъстващ е идеологическият сблъсък на визии за развитието на България и нейното място в ЕС. Нито управляващите, които естествено предлагат „още от същото“, нито разпиляната и разнородна опозиция, чиято опозиционност се свежда до „долу ГЕРБ“, не предлагат обединяваща, дългосрочна и кадрово обезпечена политика за България в условията на коронакризата, посочват от Института с основател д-р Борислав Цеков.

В предизборните дебати из телевизионните студия, с малки изключения, липсват големите теми и големите идеи, които засягат бъдещето на България и живота на хората.

На този фон изглежда обяснимо защо всички социологически проучвания към момента показват, че вотът на 4 април няма да доведе до съществени размествания в политическото пространство, независимо от това, че има извънпарламентарни формации с шанс за преодоляване на четирипроцентната бариера.

ГЕРБ привлича десния център, БСП губи левия

Увеличаването на преднината на ГЕРБ в последните проучвания е знак, че независимо от очакваната ниска избирателна активност, управляващата партия успява да излезе от черупката на своя твърд електорат и да компенсира щетите от тежките скандали, които инкасира миналата година.

Хипотезата е, че това се дължи главно на два фактора. Първият е, че част от десните избиратели са склонни да се консолидират ситуационно около ГЕРБ, а не например около „Демократична България“, защото са отблъснати от левичарския либерално-прогресистки уклон на формацията, водена от Христо Иванов, смятат от Института.

Партията на Бойко Борисов за тях се явява „по-малкото зло“, което за разлика от „Демократична България“, не допуска джендър-идеология, разкрива „руски шпиони“, има подкрепата на европейското дясно, включително на Орбан, показва анализът на социолозите.

Вторият фактор е самата конструкция, с която се явява ГЕРБ – с официална, регистрирана в ЦИК коалиция с наименование ГЕРБ-СДС. Това е силен знак за малката, но все пак активна електорална група на „старите седесари“.

В листите си ГЕРБ бяха включили и разпознаваеми личности, които не са партийно обвързани с тях, но отварят партията към политическия център, напомнят от Института за модерна политика.

Според политолозите всичко това помага на ГЕРБ да привлича центристки вот. Експертите от Института за модерна политика прогнозират, че заради това БСП най-вероятно ще загуби политическия център и в тези избори.

Партията изглежда херметично затворена в своите партийни коловози. Червените листи са съставени главно на апаратно-роднински принцип, не носят никакви послания към политически активните хора извън БСП, не включват личности със самостоятелно присъствие в обществения живот извън самата БСП, потвърждават налюденията си политолозите.

Те смятат, че предизборната им коалиция в познатия формат „БСП за България“ е напълно формална и не носи нищо извън традиционните избиратели на партията. Всичко това може да се окаже решаващо за крайния резултат на 4 април.

Пет хипотези за следизборно управление

Следизборната парламентарна конфигурация ще налага сформиране на коалиционно парламентарно мнозинство. Изборните резултати на 4 април могат да произведат различни варианти, вкл. нови избори, в зависимост от това дали ГЕРБ, БСП и ДПС увеличат или намалят своите депутатски мандати и кои от по-малките формации ще преодолеят четирипроцентната бариера.

Пет са основните хипотези.

Вариант „Още от същото“ - доминиран от ГЕРБ, с министър-председател Бойко Борисов. Той изисква участие на „Воля-НФСБ и/или ВМРО, както и участие/подкрепа от „Демократична България“ или ДПС.

Вариант „Старата песен на нов глас“ - коалиционен формат на ГЕРБ-Демократична България с подкрепа от ДПС или някоя по-малка формация. При тази формула е възможно да бъде излъчен друг министър-председател от ГЕРБ или партийно неангажирана фигура, за да се създаде усещане за политическа промяна.

Вариант „Отечествен фронт“ - коалиционен формат на БСП, ДПС, „Има такъв народ“, както и евентуално „Изправи се! Мутри вън“ и ВМРО.

Вариант „Ние сами“ - еднопартийно правителство на малцинството. Такава формула, макар и малко вероятна, би могла да се реализира в два подварианта, при условие, че „Има такъв народ“ остане на заявената си позиция, че няма да влиза в коалиция с ГЕРБ или БСП.

Първият подвариант е правителство на ГЕРБ, при условие, че имат 90-95 депутати и получат парламентарна подкрепа от ДБ и/или ДПС, евентуално от „Воля и НФСБ“, ВМРО.

Вторият подвариант е правителство на БСП, при условие, че социалистите имат поне 80-85 депутати и получат подкрепа от ДПС, както и евентуално от ВМРО и „Изправи се! Мутри вън“, ако са преодолели четирипроцентната бариера.

Вариантът „Програмно (надпартийно) правителство“ изглежда възможен при относителен паритет между ГЕРБ и гравитиращите около него формации и БСП и другите опозиционни партии. Катализатор на такава формула може да се окаже ДПС, особено ако движението разшири значително своето парламентарно представителство на тези избори, очакват като хипотеза политолозите.