Големите корпорации все повече ще търсят и изискват беземисионна среда за своите инвестиционни проекти, коментира Юлиан Попов, съветник на Европейската климатична фондация, по време на дискусия, организирана от Европейския съвет за външна политика. Според него именно заявката за ранно затваряне на въглищните централи (до 2028 година) е привлякла Microsoft към Гърция.
Попов посочи още, че при преговорите на Volkswagen с българското правителство за нови мощности е било поставено подобно изискване. В крайна сметка автомобилният гигант предпочете да разшири завода си в Словакия, а не да строи нов в България или Турция.
За да може България да привлече голяма инвестиция, е необходимо да работи към намаляване на емисиите, защото големите компании имат вече свои политики в тази насока и често изискват възможността да получават ресурси, произведени беземисионно.
Нулевите емисии са част от плановете на Зелената сделка на ЕС до 2050 година. До голяма степен рамката на идеята вече е готова, но по някои от елементите още се спори. Например страните от ЕС одобриха идеята за беземисионна икономика, както и за намаляване на емисиите с 55% до 2030 година.
В момента се спори по т.нар. "таксономия", тоест какво точно означава "зелено", обясни Попов. Природният газ и водородът не са зелени по своята същност, но при определени условия те могат да влязат в тази категория - например, ако при производството на водород се използват само възобновяеми източници. Така че тепърва предстоят уточнения как да бъдат постигнати целите на беземисионната икономика.
Много инвеститори ще се съобразят с таксономията, дори и на този етап това да не се изисква от тях, посочи още Попов.
За тези планове ще могат да бъдат използвани широк кръг от европейски фондове, припомни още Попов, но и препоръча средствата да бъдат разглеждани като "лост за привличане на още инвестиции", а не като ресурс за усвояване.
Според него за обновяването на българските домове са необходими 80 млрд. лева, а налични са 2 млрд. лева. Политиците трябва да помислят как да успеят да привлекат допълнителни ресурси за тази политика.
Експертът е категоричен, че България има огромен неизползван ресурс - спестяванията на българите в банките. "Те седят закопани в градината", каза Попов, отчитайки моментните условия по спестовните влогове. Тези средства - около 30 млрд . евро, се "изяждат" от инфлацията и банковите такси и трябва да бъде намерен начин за оползотворянането им, смята той.