Над 90% от австрийските компании у нас планират нови назначения

Австрийските фирми в България са настроени оптимистично, че бизнесът ще излезе бързо от кризата от кононавирусната пандемия, но се надяват българската държава да подобри инвестиционния климат. Това коментира Улрике Щрака, ръководител на Австрийското търговско представителство, на онлайн събитие, на което присъстваха представители на австрийски компании в България, които споделиха своя опит от последната година и направиха прогноза за пазара през 2021 г. 

Бизнес климат

Предвидимата икономическа политика е на първо място сред изискванията на бизнеса. За нея настояват в анкета на  Advantage Austria предприемачите от 94 фирми, които представляват австрийския бизнес в България. В проучването, което е проведено в края на миналата година, те посочват и какво трябва да се промени в инвестиционния климат в страната.

В годината на пандемия 63% от фирмите са усетили влошаване на икономическия климат и само 16% очакват състоянието им да се подобри през следващите 12 месеца. Оборотът на 55% от фирмите е намалял и само 30% от фирмите очакват той да нарасне през тази година.

В същото време, въпреки трудностите през 2020 г., 75% от фирмите са запазили служителите си, а при 12% е имало и нови назначения.

Над 90% от австрийските фирми в България планират през тази година да запазят персонала и дори да направят нови назначения. За предстоящите 12 месеца 25% от тях планират нови инвестиции.

„Докато през миналите години борбата с корупцията и престъпността, както и правната сигурност бяха сред основните искания на бизнеса към правителството, през 2020 г. предвидимата икономическа политика излезе на първо място пред другите споменати теми“, посочи Улрике Щрака. Тя потвърди, че бизнесът очаква да има широка дискусия и оценка на въздействието преди да се приемат нови законодателни разпоредби.

Сред важните теми, свързани с пазара на труда, на първо място бизнесът споменава липсата на квалифицирана работна ръка, въпреки че поради коронавирусната пандемия през 2020 г. за фирмите е било по-лесно да намерят служители, които да обучат. На второ място, предприемачите пак напомнят, че от години искат по-добра инфраструктура, която ще допринесе за подобряване на бизнес средата.

През 2020 г. една четвърт от австрийските фирми с дейност в нашата страна са се възползвали от финансовите мерки за подкрепа от страна на държавата, като за 15% тя е била полезна. Три четвърти от фирмите не са кандидатствали за подкрепа. Като причина за това Щраке посочи, че две трети от бизнеса не е бил засегнат от пандемията, а на останалите фирми оборотите от дейността са паднали много след март.

Различни обаче са нагласите на бизнеса колко дълго ще продължи икономическата криза, породена от пандемията. За 20% от фирмите краят й се вижда още през тази година. За 48% финалът ще е догодина, а за 23% - през 2023 г. При 9%, в които влизат най-големите песимисти, продължението ще е няколко години.

Гласът на бизнеса

Според Kлимeнтин Чepнeв, cъyпpaвитeл нa "Aлyĸьoнигщaл" EOOД (ALUKÖNIGSTAHL), пpeдcтaвитeл нa вoдeщитe мeждyнapoдни пpoизвoдитeли ЅСНÜСО и ЈАNЅЕN, пандемията не е засегнала дейността на дружеството, чийто бизнес е свързан със строителството. Доставката на конструкции зa ocтъĸлявaнe нa фacaди, пoĸpивни ĸoнcтpyĸции, вpaти и дограми не е спирала заради многото проекти в нашата страна. 

Той обяви, че компанията е влязла с „летящ старт в 2021 година“ и се надява, че с "премиум" продуктите, които предлага, ще участва в изпълнението на много строителни проекти. Той обаче се надява, че предстоящите избори и коментираната стагнация „няма да държат на ръчна спирачка икономиката“.

Чернев обаче не спести критиките си заради липсата на качествен контрол при широко разгърналата се енергийна ефективност. 

Атанас Буглов, управител на Винербергер ЕООД, отчете, че през миналата година се е наложило дружеството да преструктурира плановете си за инвестиции.

Дейността на компанията е в производството на керамични тухли, които са сред най-търсените в строителството. Той потвърди, че от позицията на предпочитан доставчик на строителни материали в Европа, на база на дълготрайното качество и енергийната ефективност на своите продукти, ще продължи да желае бизнес средата в България да е предсказуема.

Предприемачът се надява на промени в законодателството, които да доведат до ясни процедури. Той засегна и темата за обучението на кадри и потвърди, че има много какво да се желае за квалификацията на работниците.

Kлимeнтин Чepнeв също предложи подкрепата на държавата да се насочи към обучението в специализираните училища за строителство и в Университета по архитектура, строителство и геодезия, като се създаде по-тясна връзка със стажове и обучение, което да запознава със спецификите на строителството.

Стокообменът

Австрийското търговско представителство съобщи, че с ниво на инвестициите от 2,7 млрд. евро (според данни на Австрийската национална банка) Австрия е сред най–големите чуждестранни инвеститори в страната.

Сред австрийските фирми са A1, ЕVN, Raiffeisen, OMV, Vienna Insurance Group, Mondi, Billa, Kronospan, Palfinger, Knauf, Uniqa, Wienerberger, AluKönigStahl, Sportalm и Baumit. Австрийските компании са не само сред най-големите, но и сред най-стабилните работодатели в страната.

България е на 27-мо място сред външнотърговските партньори на Австрия, в класацията на България Австрия заема 14-то място. За 2019 г. външнотърговския обем в между страните е възлизал на 2,3 млрд. евро, като от тях делът на търговията със стоки е 1,3 млрд. евро, а с услуги – 1 млрд. евро. От 2016 г. България има положително търговско салдо с Австрия, което основно се дължи на сектор „Услуги“.

За първите девет месеца 2020 данните за външнотърговска дейност показват спад. Вносът на стоки в нашата страна от Австрия е 562 млн. евро с намаление от 7,8%. Износът на български стоки за Австрия е 375 млн. евро и пада с 6,7%. Вносът на услуги от Австрия е за 191 млн. евро при понижение с 9,5%, а износът на услуги възлиза на 453 млн. евро – с 3,2% по-малко на годишна база.

Спадът в търговията между двете страни се обяснява и с икономическата ситуация: в Австрия икономиката се е свила с почти 8%, а в България спадът е около 4,4% според БНБ.

Сравнително по-високият спад в Австрия спрямо България се обяснява и от възможността много фирми да са използвали кризата като повод за сериозни съкращения и затваряне на бизнес, който още преди време вече не е бил конкурентоспособен.

Улрике Щрака е на мнение, че българските предприемачи са свикнали да действат в кризисни ситуации, „те са изобретателни и не очакват помощ отвън“.

„Традиционно хората в Източна Европа са гъвкави и се адаптират лесно – тези способности в Австрия не са толкова силно изразени, там се планира повече и човек не е толкова гъвкав, когато има промяна в ситуацията“, отбеляза тя.