Въвеждането на софтуерна фискализация в търговските обекти крие сериозни рискове за събираемостта на приходите в бюджета, тъй като не може да бъде гарантирано, че всички трансакции ще бъдат регистрирани и информацията ще бъде предадена към Националната агенция за приходите (НАП). За това алармират в писмо до изпълнителния директор на приходната агенция Галя Димитрова четири от най-големите в страната производители на фискални устройства и специализиран софтуер - „Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и „Елтрейд“. Писмото до НАП е изпратено и до медиите.
То е провокирано от предложението да се въведе софтуерна фискализация и твърденията, че ще има нови промени за съществуващите фискални устройства.
Investor.bg припомня, че темата стана обществено достояние, след като на 8 януари вечерта от НАП съобщиха, че след работна среща между приходната агенция и бизнеса е постигнато съгласие да се върви към нов модел на отчетност, който трябва да е облекчен, бърз и удобен начин на отчитане на оборотите.
„Софтуерната фискализация, освен да е лесна и евтина за ползване от бизнеса, се очаква да намали фискалните щети в този сектор“, обявиха тогава от НАП. Данъчните и бизнеса са обсъдили и изчисляването на разходите и ползите за бизнеса, както и методът на криптиране и защита на данните, подавани към НАП чрез интернет.
На 14 януари след друго заседание на работната група бе съобщено, че се планира електронни касови бележки да заместят хартиените в определени икономически сектори и че предстои в близките седмици приходната агенция да обсъди с бизнеса конкретни текстове за изменение в законодателството.
Конкретният модел на софтуерна фискализация се очаква да бъде представен официално до края на януари.
Паралелно с това от Министерство на финансите предлагат нови промени в Наредба Н-18 за касовите апарати. Към момента не е съвсем ясно дали имат връзка със софтуерната фискализация или само с последните промени от Закона за ДДС.
Според "Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и „Елтрейд“ обсъжданите промени от работната група към НАП предвиждат софтуерът на фискалните устройства да бъде заменен с „някакъв имагинерен софтуер и облачна структура на свързване на стандартни устройства, което до голяма степен създава условия за нерегламентирана намеса и модифициране на информацията, предавана към НАП“.
В писмото до НАП пише още, че в момента съществуващата система за отчетност в най-голяма степен гарантира интересите на фиска и финансовата отчетност на търговските обекти.
„В последния си вариант Наредба Н-18 е добър механизъм за събираемостта в бюджета. Ако се обезпечи цялостното ѝ внедряване, тя ще гарантира по-висока събираемост и изключително висок контрол върху оборотите, както на търговските обекти, така и на заведенията за обществено хранене и електронните магазини. Към настоящия момент са разработени и сертифицирани всички фискални устройства, обезпечаващи този процес“, твърдят четирите фирми.
Според тях в момента има богато разнообразие от софтуери, обхващащи всички сфери на търговската дейност, а голяма от тях са сертифицирани в съответствие с изискванията на Наредба Н-18.
За да се довърши процесът, е необходимо да се обезпечи със законови и управленчески средства внедряването на тези устройства и софтуер в търговската мрежа, т.е. не са необходими абсолютно никакви допълнителни инвестиции, тъй като те са направени досега от НАП, от производителите на фискални устройства и от самите търговци, пише още в писмото.
„Недоумение у нас буди фактът, че в работната група в НАП, която обсъжда темата „софтуерна фискализация“ не са поканени специалисти на „Борика“ АД, на „Информационно обслужване“ и др. В същото време като основни консултанти на НАП в медиите се назовават 3-4 собственика на малки софтуерни компании, които нямат опит в сферата на фискалното законодателство и чиито общи приходи са около един милион лева годишно. Същите нямат съществен пазарен дял в страната, а непрекъснато се представят като представители на различни асоциации“, се казва още в писмото.