Галъп: Седем политически формации може да влязат в следващия парламент

Седем са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, ако изборите бяха днес. Това показват електоралните нагласи в проучване на социолозите от Галъп, направено между 7 и 15 януари сред 1010 души.От отговорите в анкетата се разбира, че за две от политическите формации кампанията ще е решаваща.

Партийните лидери

С 22,9% от онези, за които може да се очаква да гласуват, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 19,2%.
Социолозите уточняват, че данните са моментна снимка към средата на януари и не са прогноза за изборен резултат. Според тях прогнозите ще бъдат изключително затруднени заради неяснотата в очакваната изборна активност, както и заради цялостната тревожна обществена атмосфера.

Изводите от избора на анкетираните, които заявяват, че ще гласуват на парламентарните избори са, че ГЕРБ и СДС вероятно преодоляват проблемите от лятото, а властта получава бонус от намаляването на случаите на коронавирус в нашата страна.

Засега ниският темп при ваксинирането все още не оказва влияние върху имиджа на управлението. Няма как обаче да се знае реалният потенциал на формацията „Републиканци за България“, която се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има организационен и кадрови ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия.

В изборния ден ще се разбере дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, няма да се окаже скрит вот за РБ. Според социолозите изгледите за това са малки, но те не изключват мобилизация на властта. 

БСП (19,2%) би била втора сила, ако изборите бяха сега, изчисляват в Галъп. Заедно с ГЕРБ, БСП загуби подкрепа през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии. Именно те в момента донякъде пречат на БСП да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите.

Социолозите допускат, че в изборния ден може да има и друга тенденция, която ще е в резултат на проведената предизборна кампания, както и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат до проблеми със структури, и до прочистване на имиджа. И тук тепърва ще се оценява влиянието на отцепилата се формация „Българска прогресивна линия“, която за момента има десети от процента, влиянието нa „Изправи се.бг“ и др.

12,4% са очакваните гласове за „Има такъв народ“. В Галъп констатират, че партията на Слави Трифонов като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато. Така Трифонов, след няколко поредни месеца ръст, всъщност е заел „парцел“ от изборното пространство в България, който би могъл да развие с кампания. Любопитно ще е отражението на очакваните лица на партията по места. 

При ДПС резултатът от 10,9% сега от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията. Важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало – при новите си отношения с политическия връх в Турция. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот.

Макар и вече да не увеличава подкрепата си, „Да, България“ също заема трайно своето място сред партиите с изгледи да са в парламента. През януари подкрепата от анкетираните е 6,2%. Голяма обаче е разликата между тези, които твърдо заявяват, че ще гласуват, и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата. Социолозите напомнят, че ДБ са силни във „финалните спринтове“.

При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Вероятно, за „втвърдяването“ на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус. При ОП влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията – най-вече дали и доколко ще могат да се опазят от скандали. Важен ще бъде и още един фактор: каква ще е изборната бариера – ниската активност снижава и бариерата, но това обикновено е „нож с две остриета“. Така ОП могат да си гарантират влизане само със силна кампания.

Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която сега е с изравнени шансове с ОП – „Изправи се.бг“, заедно с „Отровното трио“ и редица други формации. С 4,5% този микс се утвърждава като потенциален участник в следващия парламент. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от „Отровното трио“, която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като „България на гражданите“, „Волт“, среди от НДСВ и т.н.

Важен фактор при Мая Манолова обаче ще е и лявата легитимност, която идва не само от партията на Татяна Дончева, която обикновено има своя автентична подкрепа, но и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП. В този смисъл, тепърва следва да се изчакат процесите на отцепване и прегрупиране в лявото, а резултатът от тези процеси, и дали те са помогнали на Манолова, трудно може да се улови със социологически методи. Трудно може да се улови, например, и важната в такива случаи подкрепа на формации като партията „Земеделски народен съюз“, за които практиката е показала, че имат важен в такива моменти електорален корпус.

Малките партийни кандидати

От останалите сили изпъкват „Воля“ (2,1%) и „Възраждане“ (1,4%). Социологическите методи улавят най-вече тях. Останалите (общо 5,4%) могат да бъдат преценени по-скоро с друг тип методи – експертна преценка, електорална история, политологичен анализ и т.н. Във връзка с това, немалка електорална тежест имат и формации, които се разполагат близо до процента, като „Атака“, от която винаги могат да се очакват изненади; АБВ, които сега промотират популярния в определени среди доц. Мангъров; споменатите „Републиканци за България“ и др. Конкретна подредба на влиянието на тези формации засега е трудна. Наблизо са и отцепниците от БСП; вътрешнонишовите противници на ДПС; партията КОД на Петър Москов; МИР, която има силно присъствие в няколко общини и се появи на консултациите при президента и др.

Още не са ясни шансовете и на движението на русофилите „Възраждане на отечеството“, които имат високо индикативно доверие в обществото, макар и конкретната електоралната готовност да е десети от процента.

Част от тези формации вероятно биха играли сами или биха се групирали. Друга част биха могли да отидат при БСП. На трета част от тях вероятно се надява „Изправи се.бг“ и т.н. Преди всички тези обстоятелства да са ясни, интерпретирането на подробни демоскопски резултати би било спекулативно.

На изненада разчита и партията на Васил Божков, но липсата на политически опит се очертава като проблем, смятат социолозите. Според тях много важна е дейността в страната на много други формации със силно локално присъствие или бизнес структура. Такива силни регионални формации има във Видин, Варна, Бургас, Плевен, Благоевград, Хасково, Пловдив, пернишкия и кюстендилския регион и много, много други.

Избирателите

Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите в нашата страна. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.

От Галъп напомнят, че българското население намалява заради демографските особености. В същото време, възможно е в България да пребивават и немалко хора, които иначе живеят в чужбина, но са се върнали заради коронавируса. Отново трябва да се направи уточнението, че параметрите на активност са непредвидими на този етап и споменатите числа са само индикативни. Около 2% са онези, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“. Те не се включват в останалите резултати.