Изцяло нов закон за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация ще промени досегашната правна уредба, реши правителството. Такова дружество трябва да разполага с начален капитал от 50 хил. лева и лиценз за извършване на дейността, издаден от Комисията за финансов надзор (КФН).
Целта на проекта е да актуализира законодателната база в областта на действащите дружества, които инвестират в недвижими имоти и вземания, като въведе мерки по прилагането на изискванията на европейски Регламент (ЕС) 2017/2402 от 12 декември 2017 г.
Със закона се урежда дейността на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), в който до голяма степен се запазва действащата нормативна уредба за тях, но се доразвива на база на натрупаната надзорна практика на КФН.
Адаптира се правната рамка заради въведените с Регламента понятия за секюритизация, дружество със специална цел - секюритизация, както и възможността за обслужващо предприятие на тези дружества, посочват от пресцентъра на Министерския съвет.
Във връзка с извършването на една или повече секюритизации, по новия закон дружеството за секюритизация ще може да издава облигации, като издаваните секюритизиращи инструменти не са подходящи за непрофесионалните клиенти, по смисъла на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти. Предлагането им на такива лица ще е допустимо само при условия, посочени в европейския регламент.
Въвежда се минимален размер от 500 хил. лева на базисните експозиции, обект на една секюритизация, в която дружеството може да участва. Този размер отчита местния пазар, както и факта, че съгласно Регламента, секюритизациите не са предназначени за непрофесионални клиенти.
Законът въвежда фигурата на агент за съответствие за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация, който ще има правото да оценява съответствието на секюритизациите с изискванията за опростеност, прозрачност и стандартизация по Регламента, след получаване на лиценз от КФН.
Регулирането и надзорът върху дейностите и лицата ще се осъществява от КФН, а върху инициатора, спонсора, първоначалния кредитор, агента за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация, и дружеството за секюритизация - от КФН, с изключение на случаите, които са в изричната компетентност на Българската народна банка (БНБ).
Със законопроекта се въвеждат и съответните административни санкции и принудителни административни мерки, съгласно Регламента, при съобразяване с размерите, определени в него.
В преходните и заключителните разпоредби на проектозакона се правят промени в Закона за Комисията за финансов надзор, в Закона за кредитните институции и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.