Над 753 млн. лв. са постъпленията от е-винетки и тол такси

Постъпленията от електронни винетки и тол такси от въвеждането на електронната система на 1 януари 2019 г. до 8 декември 2020 г. са общо над 753,5 млн. лв. Прогнозата на Националното тол управление е до края на тази година приходите от електронно таксуване на тежкотоварните автомобили да достигнат около 129 млн. лв., което в сравнение с постъпленията през миналата година от е-винетки за МПС над 3,5 тона показва ръст от около 6%.

Увеличението на постъпленията е въпреки намаляването с почти 30% на средните превозни разстояния от МПС над 3,5 тона по време на извънредното положение заради пандемията от COVID-19 и реалното таксуване само на 3115 км републиканска пътна мрежа.

Това каза по време на парламентарния контрол министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, цитирана от БТА.

От 1 януари 2019 г. до 8 декември 2020 г. са купени 13 343 119 електронни винетки на стойност 650,2 млн. лв. Приходите от тол такси от въвеждането им на 1 март 2020 г. до 8 декември 2020 г. са 103,3 млн. лв. За същия период са продадени 2 455 599 маршрутни карти за 43,2 млн. лв. и са продадени 261 824 224 тол декларации от Националните доставчици на услуги на стойност 60 млн. лв.

Данните показват, че предпочитаното средство за таксуване на тежкотоварните автомобили са маршрутните карти, с които оперира Агенция „Пътна инфраструктура“. 

Петя Аврамова напомни, че 3 месеца след въвеждане на тол системата трябваше да бъдат направени анализ и повторен разговор с представителите на българските превозвачи. Трябва да се има предвид и фактът, че след въвеждането в търговска експлоатация на тол системата бе обявено извънредно положение на територията на страната, свързано с разпространението на COVID-19.

За трите месеца на извънредно положение нямаше как да бъде направен обективен анализ и да се прецени необходимостта от повишение на тарифите и обхвата на тол системата. Този фактор е безпрецедентен в световен мащаб и безспорно оказва влияние върху интензивността на преминаванията по платената пътна мрежа на превозните средства.

Политиката за увеличаване на приходите от такси съобразно тол системата ще бъде насочена към промяна в обхвата на платената пътна мрежа, като поетапно ще бъдат включвани повече участъци, които се ползват интензивно от тежкотоварния трафик, каквато е политиката и в други европейски държави. Тарифата за таксите също ще бъде разгледана и подложена на обсъждане, каза още Аврамова.

Към момента Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнява законово определената ѝ роля да събира пътни такси чрез електронната система за пътно таксуване, която е проектирана, изградена и въведена в експлоатация в изпълнение на договора от 2018 г. между АПИ и консорциума „Капш Трафик Солюшънс“.

За първи път в практиката на такъв тип системи в единна техническа информационна инфраструктура се въвеждат и се поддържат едновременно два различни електронни метода за пътно таксуване – на база време - електронна винетка, и на база изминато разстояние - тол за тежкотоварните автомобили, които обичайно се въвеждат, поддържат и оперират като независими системи, подчерта министърът.

Втора уникална характеристика е, че в българската тол система са обединени всички познати модели за правоприлагане – автоматизирано чрез най-гъстата в Европа мрежа от стационарни контролни точки и чрез три паралелно работещи органа – Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“ в зоните на ГКПП. По този начин се гарантира ефективно правоприлагане за транзитния трафик и ефективен механизъм на събираемост чрез електронен фиш за физически и юридически лица с постоянен адрес в България.

Третата съществена функционалност е поддържането на собствена област (домейн) за обработка на картови плащания (в т.ч. плащания с карти за гориво ) без посредничество на търговска банка. В резултат българската електронна система за пътно таксуване се оценява от международните експерти като модерно технологично решение без аналог в Европа. По тази причина първоначалните ресурси, които са предвидени от АПИ за техническото опериране на системата, не съответстват на текущата сложност и развитие на проекта и възниква необходимостта от предоставяне на допълнителни услуги, посочи министърът.