Ще ограничат ли пандемията предложените по-строги мерки у нас?

Предложените по-строги мерки няма да ограничат пандемията от COVID-19 у нас. Това заяви доц. Андрей Чорбанов от Института по микробиология на БАН по bTV. Според него достатъчно европейски държави вече са въвели пълен „локдаун“ и въпреки това показателите им не са променени драстично.

Той даде пример с Франция, Испания и Великобритания, където заболеваемостта е изключително висока въпреки мерките, и Швеция, където цифрите са доста по-оптимистични, но строги ограничения няма.

„Познавам много лекари на първа линия, които до един подкрепят моето мнение. Не става дума за самодейна идея или партизанщина, само и само да се обявим против мерките на правителството. Идеята, че едно такова затваряне ще спре контактите между хората е наивно“, заяви проф. Чорбанов.

Микробиологът уточни, че предложените ограничения ще намалят натиска върху здравната система, но не с повече от 15-20%.

Според него не можем да се скрием от вируса, защото това е инфекция, предавана по въздушно-капков път. Той прогнозира, че до няколко месеца голяма част от населението ще се е срещнала с COVID-19, като много дори няма да разберат. 

Проф. Чорбанов добави, че здравната система трябва да е по-добре организирана, за да се справи с пандемията.

Относно ваксината срещу COVID-19, проф. Чорбанов обясни, че препаратът трябва да се приложи с приоритет на рисковите групи – медици и възрастни хора. „Всеки, който се ваксинира през следващите месеци, с регистрираните по бързия начин ваксини, ще знае, че участва в клинично проучване. Той ще бъде човекът, който ще даде данни за ефикасността“, обясни още той.

Българския лекарски съюз (БЛС) категорично подкрепя предложените от министъра на здравеопазването нови мерки за ограничаване на пандемията у нас. Това обяви председателят на д-р Иван Маджаров. „Ясно е, че само със самосъзнание няма да стане. Разум няма нито в обществото, нито във властта. Ако сега не се приемат предложенията на министъра, това означава, че приемаме медиците точно като жертвени агнета", каза медикът.

Маджаров подчерта, че в момента опасността за българските лекари и останалите заети в системата е изключително голяма. Той посочи, че над 60% от българските лекари са на възраст над 50 години, което означава, че не повече от 15 хил. са младите медици, които биха могли да издържат битката с COVID.

По темата с бавещите се обещани електронни направления председателят на БЛС каза, че вече месеци наред институциите си разменят документи.

Не можем да очакваме за десет дни да се промени смъртността заради наложените мерки, коментира по БНТ пулмологът д-р Александър Симидчиев.

След като имаме честота от над 40% заразени последните седмици, това значи, че в популацията това е устойчива цифра. Ако правим повече или по-малко, то винаги около 40% от изследваните са положителни, което значи, че това е честотата сред останалата част от населението и при такава висока честота спирането на процеса на разпространение е много труден. Трябва над 99% от хората да спазват мерките, а това не се случва, каза той.

Според него причината да сме в челните редици по смъртност, е поведението ни и отношението ни към този проблем, защото нямаме единност. Ако всички са спазвали мерките, ефект е можело да има в рамките на седмица, до десет дни.

Пулмологът допълни, че при учениците е важно да се ограничат контактите между децата, а това дали ще се случи, след като се прекратят присъствените учебни занятия, не е ясно.

Пулмологът заяви, че около седмица след като се приложат ефективно дадените мерки, трябва да започне да се измерва честотата на контактите, например в спешната помощ - защото това са едни от първите индикатори, които ще се променят.

"Параметърът смъртност ще се промени най-бавно и не можем да очакваме в следващите десетина дни да се промени смъртността от тези мерки. Тя ще почне да се променя в рамките на около две седмици. Тези мерки винаги имат отложен ефект върху някои от параметрите, по които се наблюдава пандемичният процес", каза още той.