"Свързана България" – повече реформи, бързи проекти и ефективни търгове

Икономистът Георги Ангелов коментира, че ключово е проектите по националния план да се движат много по-бързо от заложеното към 2026 г. Това не трябва да са проекти, по които се прави подготовка по 7-8 години и накрая се изпълнява през деветата година, заяви той. При този план идеята е ако може, още догодина да имаме реално изпълнение и реален ефект върху икономиката, за да може наистина да има ефект върху възстановяването на страната. Реализация след 5-6 години не ни върши работа, коментира Ангелов.

Икономистът обърна внимание, че точно затова фондът за възстановяване има много по-голяма гъвкавост, отколкото еврофондовете. Този европейски план дава възможност още днес да започнем изпълнение на проектите, дори още преди одобрението на плана. Това е гъвкавост, която трябва да използваме, посъветва икономистът. И обърна внимание, че дори можем да изпратим за финансиране проекти, които вече са се случили към 2020 година и да получим парите, които да вложим в други посоки.

Дава се и възможност да получим пари още преди старта на проектите – планът позволява получаване на пари срещу реформи, напомни той. И обясни, че догодина може да не сме изпълнили нито един проект, но да сме направили няколко реформи и с това да поискаме финансиране от ЕК.

Не трябва да пропускаме възможностите за гъвкавост, които предлага европейският план, посъветва Ангелов. Иначе действаме по старите правила с еврофондовете и усвояването ще се случи през 2028 година, без да има ефект върху икономическото възстановяване.

Ангелов показа какво представя България в искането си за финансиране по "Свързана България" – над 2,6 млрд. лева срещу една-единствена реформа. Няма да ни дадат тези пари с една реформа, предупреди икономистът. И подчерта, че идеята на плана е да направи структурна трансформация на икономиката. По думите му трябва да бъдат формулирани множество реформи и да се докаже, че те ще доведат именно до това.

"Трябва наистина да докажем на другите страни от ЕС, че заслужаваме да правим магистрали, цифрова свързаност, водни проекти. Без реформи, няма да има пари, ЕС няма да го приеме", изтъкна той. И добави, че без свързаност няма как да има дългосрочно икономическо развитие. Основното обаче е повече неща да се свършат бързо, защото така ще се ускорят положителните ефекти от реформите и растежът.

Кога жп транспортът ще стане конкурентен

Фокусът на плана върху параметрите на железопътната инфрактруктура по отношение на скорост, свързаност и информация би привлякло обратно хората от автомобилите към влаковете, коментира Красимир Папукчийски, директор на НКЖИ.

Политиките по транспорта трябва да са фокусирани и върху инвестициите в човешки потенциал, за да се стигне до истинска транспортна свързаност, каза проф. Даниела Тодорова, ректор на ВТУ „Тодор Каблешков“.

Източници за дългосрочно финансиране

Паралелно с плана за възстановяване трябва да се работи по източници за дългосрочно финансиране на транспортната свързаност. И за водния сектор, и за магистралите, и за дигитализацията не можем да разчитаме само на ЕС. Така че нуждата от реформи и изпълнението им ще ни позволят да постигнем това, което не можем само с еврофондовете, коментира Георги Ангелов.

"Трябва да се реформира начинът, по който се харчат националните ресурси за инфраструктура на местно ниво – в местните данъци и такси, начина на разпределение на средствата за инвестиции по региони. Единственият начин да постигнем целите е с местни реформи. Без реформи няма да стане, само европейските пари, колкото и да са много, не са достатъчни за нуждите на България като изостанала в различни сфери", каза той.

Министър Желязков изтъкна, че транспортната и цифровата свързаност сами по себе си са реформи. По думите му това е реформа, защото насочва към превоз на хора и товари към железниците, реализира политиките по декарбонизация и дигитализация.

Водният сектор не е ефективен и не отговаря на екостандартите на ЕК. Тъкмо в този контекст са планираните водни проекти в националния план, коментира Иван Иванов, председател на "Български ВиК холдинг". Той посочи, че се планира изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води до 10 хиляди жители и измерване и управление на водните ресурси. Ще се даде предимство на проектите, които имат готовност и разрешение за строеж, каза той.

Водният сектор е в постоянни реформи, но те трябва да са добре обмислени и обезпечени ресурсно, коментира специалистът.

Кога ще се случат първите проекти

"Няма да можем да реализираме проекти 2028 г., защото договарянето на средства по плана трябва да се случи до 2026 г.", заяви Дончев. По думите му две трети от ресурса трябва да бъде договорен през първите две години.

Вицепремиерът напомни, че нуждата от реформи е голяма и няма как да се финансират само по Плана. Затова се добавят и средства от оперативните програми, от националния бюджет, както и частен ресурс, където е възможно. Инвестициите в инфраструктура не са само вложения в тухли, асфалт или тръби, това са инвестиции в хората, каза той.

Едва ли с осигурения финансов ресурс ще може да се покрият загубите за икономиката, причинени от пандемията. Но за 2021 година поне планът ще помогне България да има по-добри макроикономически показатели, коментира в обобщение вицепремиерът.