"Свързана България" – повече реформи, бързи проекти и ефективни търгове

За да има бърз ефект върху икономическото възстановяване на България още догодина и дългосрочен ефект върху структурата на икономиката и растежа, са необходими повече реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост, който страната ни представя пред Европейската комисия.

Ключово е проектите да се движат много по-бързо от заложеното към 2026 г., защото идеята е ако може, още догодина да имаме изпълнение и реален ефект върху икономиката и възстановяването на страната от кризата. Също така успехът на целия инвестиционен план зависи от умението за ефективно и рационално изпълнение в реално време на обществените поръчки, чрез които средствата ще бъдат инвестирани.

Това са най-важните препоръки от страна на бизнеса, научните среди и икономисти във връзка с предложения от правителството Национален план за възстановяване и устойчивост. Те бяха анонсирани в рамките на втората от поредица дискусии относно плана, посветена на третия стълб „Свързана България“. В нея участваха вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на транспорта Росен Желязков, икономистът Георги Ангелов и представители на бизнеса и научните среди в сектора.

По плана страната ни ще получи общо над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране и до 9 млрд. лв. заемни средства. Планът е структуриран в четири стълба. По третия стълб – "Свързана България", ще бъдат насочени над 2,6 млрд. лева, или 22% от бюджета на плана, като тук основен акцент е повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономики, подобряването на транспортната и цифровата свързаност.

Припомняме, че в първата дискусия от стълб "Иновативна България” основните препоръки бяха за повече и по-смели реформи, които да доведат до привличане на повече инвестиции към българската икономика в следващите години, да се дефинират точно проблемите, да се посочат ясни критерии за ефективно разпределяне на средствата, както и нови иновативни политики и по-амбициозни цели. 

В началото на днешната дискусия вицепремиерът Томислав Дончев изтъкна, че темата за дигитализацията и внедряването на електронните услуги не трябва да се свеждат само до свързаност, инфраструктура или достъп. Трябва да имаме целия комплекс от мерки, за да може след пет години позицията на България да бъде много по-добра, посочи той.

Като част от мерките по плана ще бъде направена голяма инвестиция по посока дигитална свързаност, отделно с евросредства ще се финансират дигитални умения. Онлайн образованието ще бъде подпомагано по инструмента REACT-U и по някои елементи от самия план. Електронното здравеопазване се покрива от настоящата програма „Добро управление“, посочи той.

Транспортният министър Росен Желязков представи основния пакет от мерки за подобряването на цифровата и транспортна свързаност. Общата цел е изграждането на модерна цифрова инфраструктура и преодоляването на териториалните дисбаланси в разпространението на широколентовия достъп. Същевременно приоритетното развитие на железопътната свързаност ще продължи, тъй като железниците предлагат безопасен, екологичен и енергийно ефективен транспорт, посочи министърът.

Що се отнася до цифровата свързаност, дейностите са фокусирани в един проект – мащабно разгръщане на цифровата инфраструктура за изграждане на симетрични гигабитови мрежи за достъп до цялата страна. По думите му устойчивата оптична мрежа, комбинирана с универсална достъпна мобилна мрежа, ще позволи на всеки българин и бизнес да използват възможностите за цифровизация при равни условия.

Основната пътна мрежа ще бъде обхваната от сигурна широколентова мобилна свързаност с високоскоростно покрие на пътищата от трансевропейската пътна мрежа. Местните предприятия ще бъдат улеснени да използват цифровите технологии, да разработват нови продукти и услуги и да увеличават работните места. Очаква се гражданите да имат достъп до електронни услуги в сферата на здравеопазването и социалното обслужване, но и онлайн образование.

Относно транспортната свързаност Желязков посочи, че желанието е за подобряване на железопътните и пътни товарни услуги. Предвижда се преминаване към зелен и цифров преход.

Планираните инвестиции в транспортна свързаност са концентрирани изцяло върху развитието на жп сектора у нас. Тук влиза и преустройството и рехабилитация на ключови гарови комплекси и изграждането на интермодален терминал в Горна Оряховица, както изграждане на система за телеуправление и телесигнализация и обновяване на подвижния състав.

Планът трябва да реши основният проблем по уеднаквяване на условията за бизнес по региони, тъй като в момента определени точки от страната са водещи по интернет свързаност, а други остават „на тъмно“, коментира в рамките на дискусията Петър Статев, основател на ИКТ клъстер, председател на Надзорния съвет на “София Тех Парк”.

Контрастната картина между ядрата на икономическа и социална активност и останалата част от страната всъщност е големият проблем, който трябва да бъде решен, отбеляза той. Планираното на макрониво е добро и отговаря на необходимостите на икономиката, но трябва да се обърне внимание на два ключови проблема за прилагането на инвестиционната програма.

На първо място, не е допустимо да продължаваме да инвестираме в стари технологии, а вложенията да се използват за стартиране на цифровата трансформация, заяви той. Другият фактор е начинът, по който ще са организират търговете и изпълнението им, така че да не се допуска проточването им за по десет години. Нека да не се допуска инвестиране на пари в миналото, призова Статев.

Той смята, че успехът на целия инвестиционен план зависи от умението за ефективно и рационално изпълнение в реално време на обществените поръчки, чрез които средствата ще бъдат инвестирани.  Към момента България има крещяща нужда от допълнителни инвестиции в инфраструктура и в подобяване на уменията на човешкия потенциал, обобщи Статев.