Дистанционната работа – новата реалност за 50% от българите след пандемията

Една четвърт от фирмите в България са въвели гъвкави условия на труд по време на COVID пандемията. Същият процент от компаниите възнамеряват тази политика да остане за постоянно и след здравната криза. Прогнозите са, че дистанционно ще работят средно 50% от служителите и след пандемията. Това са част от изводите от специално проучване на „Мърсър България“, проведено заради COVID пандемията, в което участват 176 компании.

Курс към гъвкав трудов пазар

Под гъвкави условия на труд се разбира дистанционна работа и възможност за избор на начало и край на работното време, непълен работен ден или компресирана работна седмица от четири работни дни, уточняват авторите на изследването.

Около 63% от работодателите разработват стратегия именно в тази посока за в бъдеще. Около половината от мениджърите обмислят стратегии в посока автоматизиране на работните процеси и технологии. Други 28% се насочват към работа на проектен принцип, на граждански договор и други алтернативи. 

Според анкетата 57% от фирмите в България са въвели възможност за дистанционна работа заради COVID пандемията, като 37% вече са имали тази политика и преди това.

Около 66% от фирмите са предложили допълнителни инструменти за работа от вкъщи – телефон, компютър, онлайн обучение, еднократни бонуси и пари за офис оборудване за вкъщи.

На глобално ниво данните показват, че ако преди пандемията 25% от компаниите са предлагали дистанционна работа, по време на коронавирусната изолация над 75% организират дистанционен работен процес. Прогнозата е, че до 50% от хората ще останат да работят дистанционно и след пандемията от коронавирус и на глобално ниво.

Според данните на международно ниво 65% от служителите усещат доверието на работодателя си, когато работят при гъвкави условия на труд – основно в технологичния бизнес и по-малко в производствения сектор.

Ефектът на пандемията върху заплатите

Въпреки негативните ефекти на COVID пандемията върху икономиката и пазара на труда в България 53% от фирмите са увеличили заплатите на служителите си според предварително заложените планове. Една част от работодателите са намалили или замразили възнагражденията, но като цяло 28% от компаниите на българския пазар са увеличили заплатите със забавяне от средно шест месеца. Други 6% от работодателите са намалили възнагражденията, като всички посочват, че това е временна мярка. 

Това са част от изводите от друго проучване на възнаграждения и придобивки на „Мърсър“ през 2020 г., в което участват 387 компании от различни сектори в цялата страна.

През тази година българските компании са увеличили заплатите на служителите си с 4,1%, а с 4,8% е планираният ръст за следващата година. За последно през 2009 г. мениджърите у нас са планирали по-високи ръстове на заплатите, а преди 2008 г. увеличенията средно са били 15 на сто. 

Данните, изчислени на база възнагражденията на служители на една и съща позиция в една и съща компания за две поредни години, показват 6% средни увеличения за мениджърски позиции, 5,9% – за експертни и 5,5% - за оперативни позиции, показва проучването.

Според данните секторът на бързооборотните стоки е реализирал увеличение на заплатите средно със 7,5%. Във финансовите услуги ръстът на възнагражденията е 7%, за търговските компании (на едро и дребно) – 6,9%.

Без нови назначения

81% от компаниите у нас са замразили наемането на нови служители, като две трети са го направили за неопределен период. Средният процент на недоброволно текучество е 11%.

19% от компаниите са прибегнали към съкращение на персонал.

С 20% повече е текучеството спрямо 2018 г. в сектора на изнесените услуги, който беше много динамичен доскоро, но вече се приближава към средните стойности за пазара, отчитат като тенденция анализаторите.

Специфични политики към служителите

Голяма част от компаниите по света са предприели специални мерки по отношение облекчаване работата на хора с деца заради пандемията, отчита глобалното проучване на „Мърсър“, проведено през август сред близо 1300 компании. Сред стъпките са промяна в работния график, непълно работно време, допълнителен отпуск. Около 7% от фирмите предоставят допълнителни придобивки за родители.

Глобалното изследване посочва, че международните компании променят фокуса на здравните придобивки. Данните показват, че 62% от компаниите насочват усилията си в програми за психологическа и емоционална помощ на служителите. 51% смятат да дигитализират здравните придобивки в посока телемедицина, онлайн лекарски консултации.

В България компаниите също са променили политиките си по отношение на допълнителните придобивки за служителите заради пандемията. Става въпрос за служебна кола, застраховка „Живот“, пенсионно осигуряване, допълнителна здравна застраховка. Около 90% от фирмите не предлагат промени и по четирите придобивки. Близо 10% от компаниите са намалили служебните автомобили, а 7% са увеличили здравната застраховка.

Що се отнася до бонусите, там, където има такива, 87% от фирмите в България са изплатили допълнително материално стимулиране в обичайния график. 91% са изплатили предварително планираните суми, а 50% от работодателите нямат намерение да променят сумите на бонусите.

Заради пандемията компаниите по света орязват сериозно предлаганите допълнителни придобивки за служителите като масажи, фитнес, плодове в офиса, закуски, сочи още проучването. На глобално ниво 10% са тези, които ще вкарат бонусите като парично възнаграждение.