Пенсионните фондове успяха да минимизират последствията от коронакризата

Коронакризата е стопила част от спестяванията за втора пенсия в България, но неблагоприятните последствия вече са минимизирани от фондовете. В същото време са се свили приходите от осигурителни вноски в първия стълб. Като цяло кризата, причинена от Covid пандемията, се е отразила негативно и на трите стълба на системата за пенсионно осигуряване в България.

Това става ясно от писмен отговор на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос на депутата от БСП Георги Гьоков. Депутатът е отправил питане към министъра относно състоянието на трите стълба на пенсионната система и как сегашната коронакриза се отразява върху тях.

„Кризата, предизвикана от пандемията, се отрази негативно върху втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Повсеместните спадове по всички световни финансови пазари неминуемо рефлектираха върху активите на пенсионните фондове, които са инвестирани в различни борсово търгувани финансови инструменти“, посочва в отговора си Деница Сачева.

Министърът обаче уточнява, че заради балансираните портфейли и своевременните действия на пенсионноосигурителните дружества неблагоприятните последствия от кризата на финансовите пазари върху активите на пенсионните фондове до значителна степен са минимизирани. 

Covid кризата е повлияла на дохода от инвестициите на пенсионните фондове, става ясно от отговора на Сачева. Според нея най-ясно това се вижда през стойността на един дял на пенсионните фондове, който се изчислява ежедневно, и е най-точният индикатор за постигнатия доход от инвестиране на средствата на фондовете.

Стойността на един дял на пенсионните фондове е намалял от началото на годината, като най-ниски нива са регистрирани на 24 март.  След тази дата започва постепенно възстановяване на стойностите на един дял и към 16 октомври те са се повишили с между 2,58% до 9,30% за различните фондове. Спрямо началото на тази година стойността на един дял на осем от фондовете за задължително пенсионно осигуряване нараства минимално с между 0,01% до 1,22%.

Според министъра на социалната политика това означава, че към средата на октомври неблагоприятният ефект върху инвестициите на фондовете в резултат на кризата, е значително преодолян. Вследствие на това нетните активи във втория стълб на пенсионната система нарастват с 9,77% към 15 октомври 2020 г., спрямо същата дата на 2019 г. и достигат над 15,4 млрд. лева. Средногодишният темп на нарастване е 10,26 на сто.

Въпреки Covid кризата приходите от осигурителни вноски във втория стълб на пенсионната система нарастват, посочва се в отговора на Сачева. Брутните постъпления в универсалните пенсионни фондове (УПФ) и професионалните пенсионни фондове (ППФ) от началото на годината до средата на октомври са в размер на 1,266 млрд. лв. и на годишна база се повишават с почти 6%. Нарастването на приходите от вноски в УПФ се дължи на тенденцията на ръст на средната работна заплата у нас в последните пет години, коментира социалният министър.

Що се отнася до първия пенсионен стълб, в отговора на социалния министър се посочва, че за деветте месеца на годината са намалели приходите от осигурителни вноски там, което Сачева определя като обичайно за разходопокривен фонд. Според данните, предоставени от НОИ, икономическата криза, породена от пандемията, не е довела до нарастване на броя на пенсионерите с новоотпуснати пенсии. В сравнение с 9-те месеца на 2019 г. има намаляване на броя на пенсиите, за които са издадени разпореждания за отпускане, при това при всички видове пенсии. Няма основание да се твърди, че шокът на пазара на труда е довел до нарастване на броя на хората, преминали от заетост в пенсиониране, коментира Деница Сачева.

Броят на пенсионерите не е нараснал за периода от началото на годината и поради факта, че пандемията има негативно, но сравнително ограничено влияние върху броя на осигурените лица. През април броят на осигурените е намалял драстично с близо 202 хиляди души – от 2,796 милиона до 2,593 милиона в сравнение с нивото от март 2020 г. През май обаче броят им нараства, достигайки 2,632 млн. души, а към август, благодарение на мерките за запазване на заетостта, както и сезонната заетост, броят на осигурените се стабилизира на 2,752 млн. души. Това е с близо 44 хиляди лица по-малко от нивото преди кризата, като шокът от пандемията върху пазара на труда все още не е преодолян, предупреждава Сачева. 

Освен върху активите на втория и третия стълб на пенсионната система, кризата се е отразила негативно и на приходите в държавното обществено осигуряване (ДОО), се посочва в отговора на Деница Сачева. Тя констатира, че средният осигурителен доход продължава да нараства, но през 2020 г. забавя ръста си точно в месеците на старта на пандемията. Заради по-малкия брой осигурени и забавения ръст на осигурителния доход намаляват и приходите от осигурителни вноски в ДОО, отчита министърът. Ако за първите девет месеца на 2019 г. от тях са постъпили 5,700 млрд. лева, то за първите девет месеца на 2020 г. те са 5,636 млрд. лева, или спад с 1,1%.

В същото време нарастват разходите за пенсии заради допълнителните мерки в подкрепа на възрастните хора - изплащането на 50 лв. към всяка пенсия. До декември включително за целта ще бъдат изразходвани 529 млн. лева, изчисляват от НОИ.

В резултат на тези процеси, породени от пандемията - спадът на приходите от осигурителни вноски, намаляване на осигурените лица и забавяне на нарастването на средния осигурителен доход, както и увеличените разходи за пенсии, очакванията са, че ще е нужен по-голям трансфер от централния бюджет за покриване на недостига на средства в ДОО, в частност бюджета на фонд “Пенсии”, посочва социалният министър.

Отчетена е и тенденция за увеличаване на броя на пенсионерите, които имат право на пенсия, но не са го упражнили. Икономическата криза обаче не е довела до ръст на пенсионерите с новоотпуснати пенсии.