Как пандемията катализира дигитализацията на здравеопазването?

Дигитализацията на здравните системи спестява огромен финансов ресурс, който може да се инвестира отново в здравеопазването и този приоритет трябва да остане ключов и за България. Около тази позиция се обединиха специалисти от страната и Европа във второто от поредицата онлайн студия на конференцията на Investor.bg Tech Of Tomorrow.

Амбицията на здравните власти в България е до края на годината да бъде въведена електронна рецепта като част от електронизирането на здравеопазването, припомни по време на дебата Андрей Марков, зам.-председател на Българската болнична асоциация. По думите му това е важно, защото средствата, които биха били спестени и върнати отново в системата, са огромни. „Не по-малко от 15% от публичните разходи за лекарства, които се правят в момента в България, може да бъдат върнати обратно“, посочи той.

Марков обърна внимание и на друг елемент от дългоочакваната национална здравна информационна система – нуждата от електронно пациентско досие.

„Необходима ни е прецизна информация за поставяне на диагнози и терапевтични планове. Имаме нужда да наберем повече първична информация, която спестява време на лекаря за поставяне на диагноза, защото към момента един лекар губи много време за събиране на данни от анамнеза. Ако имаме електронно пациентско досие, времето за работа на лекарите би се съкратило с поне 60%. Тази стъпка би отворила нови хоризонти за използването на интелектуалния потенциал на медиците“, каза Марков.

Дигитализацията и високите технологии променят ландшафта на здравеопазването, категорична е и Зоя Паунова, главен изпълнителен директор на фармацевтичната компания Астра Зенека България. Тя отбеляза, че ако една компания иска да е част от бъдещето, то тя трябва да се включи в надпреварата и да е активен участник в този процес. Дигиталните технологии биха подобрили и превенцията, ще улеснят диагностиката, режимите на лечение и ще донесат други добавени ползи, допълни тя. 

В рамките на дебата главният изпълнителен директор на Сирма Груп Холдинг Цветан Алексиев подкрепи същата теза, давайки пример с дигитализацията на здравната система в Турция. Той посочи, че преди въвеждането на електроната система там здравноосигурителен фонд е покривал 20% от разходите за лекарства към пациентите. А след реформата само срещу 15% повече разходи са получили възможност да покриват 90% от цените на лекарствата.

„Така само чрез въвеждане на няколко основни неща, се спира огромното изтичане на финансов ресурс от системата. Става дума за идентификация на пациентите във всеки процес, получаване на данни в реално време от здравния фонд за всяка операция, извършена в здравноосигурителната система, електронна рецепта и уникални кодове върху опаковките на лекарствата. Това е довело до огромни спестявания и са спрени злоупотребите“, посочи той.

И припомни, че Сирма има няколко продукта в сферата на здравеопазването – например приложението за управление на диабета. То е сред първите четири най-добри приложения за управление на това заболяване от престижното издание Healthline, отбеляза Алексиев, допълвайки, че събира всички тези технологии и помага в ежедневието като асистент.

От свая страна Андрей Марков подчерта, че застрахователите са двигателите на прогреса в здравните системи. „Една национална здравна система винаги е по-бавна и не така адекватна към новите технологии, докато конкуренцията тегли напред. В момента в българската здравна система няма конкуренция“, посочи той.

Цветан Алексиев разкри друга пречка, чисто нормативна – към момента липсва законова регулация на тема телемедицина, тоест при такъв преглед лекарите няма как да си получат парите от Здравната каса, посочи той.

Пандемията ще бъде силен катализатор за развитието на високите технологии в здравеопазването, убедена е Зоя Паунова, която заяви, че Астра Зенека търси партньорства със стартъпи в дигиталната сфера за обмен на данни и изграждането на регистри.

„Компанията вече работи със стартъп компании, които сами по себе си са инкубатори. Продължаваме разузнаването за индивидуални дигитални партньорства, които са много необходими за моделни терапевтични решения“, посочи още Паунова.

В пандемията плюсовете на телемедицината са очевидни – получаване на лекарска консултация или телемедицински преглед без риск от заразяване, посочи Цветан Алексиев.

„В същото време минусите също са очевидни - липсата на личен контакт между лекар и пациент, който понякога е много важен за правилната диагноза. Хубавото е, че се разработиха много свързани медицински устройства, които да се ползват вкъщи и данните да се предават през интернет на лекаря. За съжаление обаче тези устройства не са много разпространени и заради цените. Но това е въпрос, който търси решение“, каза той.

„Очакваме телемедицинските практики да се развиват в бъдеще, технологиите като цяло постоянно навлизат, макар и не със скоростта, която очакваме“, посочи Андрей Марков.

„Не сме изостанали безнадеждно, но можем да сме по-бързи и да искаме повече“, категоричен е той. Според него една от причините за това е организацията на българската система на здравеопазване. „В последните години изостана доболничната помощ, където технологиите могат да имат по-бързо и пряко приложение. Самият здравнооосигурителен модел в България до известна степен затруднява развитието на тези високи технологии, каза Марков. У нас нямаме застрахователен модел, а застрахователите са тези, които биха използвали скъпите устройства за обслужване на пациенти.

Д-р Тамаш Бабел от Унгария, експерт по здравеопазване, мениджър за медицински и пазарен достъп към Европейския институт за иновации и технологии, цитира доклад за това как изкуственият интелект може да повлияе върху дигиталното здравеопазване.

Няма как да има напредък в употребата на изкуствения интелект и високите технологии без образованието на хората, които ще ги ползват. Необходимо е да бъде създадена учебна програма, която включва изкуствен интелект и наука за данните, като се обучат лекарите за тези нови технологии. Това образование следва да адаптира всички лекари към новите технологии. Що се отнася за Европа обаче, ЕС трябва да изработи обща регулация, а политиките да станат ясни и прозрачни, каза специалистът.

Нужни са и повече средства, за да настигнем големите играчи, защото Европа изостава – най-вече САЩ и Азия, допълни експертът.  Ще достигнем конкурентите си, ако Европа споделя една и съща визия за изкуствения интелект и насочи усилия и инвестиции в тази посока, смята той.

Цветан Алексиев обърна внимание, че изоставането се дължи на липсата на достатъчно пари за инвестиции. Технологичното развитие е въпрос на инвестиции и много пари, тъй като става въпрос за скъпи машини и обучения, отбеляза той.

Съвременните дигитални технологии в здравеопазването ни дават повече възможности, помагат на лекарите, на науката и именно те са тези, които ще доведат до успехи в преодоляването на големите проблеми в системата, каза в заключение Андрей Марков.

Високите технологии са много полезни точно в сферата на здравеопазването, нужно е обаче болниците и лекарите да се отворят повече към технологиите. И здравните власти, и технологичните компании би трябвало да прибегнат към по-тясно партньорство, каза Цветан Алексиев.

За да проследите интересните дискусии и да получите повече информация за темите и участниците в Tech of Tomorrow, може да се регистрирате на https://tech.investor.bg/

Oнлайн изданията на Tech of Tomorrow се провеждат с подкрепата на Allterco Robotics, Shell, Schneider Electric Bulgaria, Sirma, eMAG, Telelink Business Services, Atos, Select Asset Management, Industrial Holding Bulgaria.

Медийни партньори са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg, „Мениджър“, Kaldata.bg, Hicomm.bg, Webcafe.bg, Dev.bg и Tech Tips Media.